Едуард Стойчев: Митниците да информират за вноса на храни

Борбата с нерегламентирания внос би се подобрила, ако се промени комуникацията и митниците започнат да информират останалите контролни агенции какви хранителни стоки са влезли в страната и за кои тържища са били предназначени, препоръча в ефира на Bulgaria On Air председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Едуард Стойчев. 

Той поясни, че в момента ДКСБТ съставя отчети за  Агенция „Митници“ за това какви стоки са били продадени.

„Ако комуникацията бъде обърната, приходите в хазната от ДДС на внесените храни ще се увеличи с 15%“, обясни Стойчев и допълни, че в момента част от тези пари се укриват, тъй като се плаща данък на по-ниски цени.

„Мярката няма да се отрази на крайната цена на стоката за потребителите, тъй като тя се определя от пазара,“ допълни още председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Според него контролът на търговията с хранителни стоки трябва да е постоянен, а държавата да има дългосрочна стратегия за сектора на земеделието. Ефектът след масирани проверки на стокови борси и тържища е краткосрочен и е видим, само докато се провеждат, коментира Стойчев.

Друга краткосрочна мярка, която може да бъде приложена веднага, е да се промени регулаторният режим на земеделските производители. Експертът обясни, че в момента регистрацията става като земеделският производител отиде в съответната регистрационна служба и заяви каква продукция произвежда.

Самите служителите в тази агенция няма как да проверят дали информацията е достоверна.

„За да има по-добър контрол, би трябвало първо кметът на съответното населено място, да издава един регистрационен документ за съответната продукция“, коментира председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Стойчев препоръча и дългосрочни мерки, които е добре да бъдат взети предвид при изграждането на държавна стратегия за сектора на земеделието.

По думите му първата и най-важна стъпка е изравняването на субсидиите и националните доплащания с това на останалите европейски страни.

Друга мярка е създаването на шест-седем държавни тържища, на които „земеделските производители да имат възможност да оставят стоката си за продажба“. „Около 20 милиона лева струва създаването на едно подобно тържище. Това не са малко пари и затова би следвало мярката да стане част от държавната политика“, обясни Стойчев.

Държавата би могла да помогне на малките производители като създаде  Интервеционна агенция, каквато има за зърното.

„Функцията на тази структура ще е да изкупува продукцията, когато цените тръгнат надолу, и да я продаде след около два месеца, когато цените се успокоят. Агенцията би могла да работи  и с консервни фабрики, където да пласира част от нетрайните храни“, коментира Стойчев.

Поощряването на земеделските производители би могло да стане и чрез обединението им в клъстъри и кооперации. Стойчев препоръча още търговските аташета по света да потърсят по-активно пазари зад граница за българската земеделска продукция.