Целта за заетост към 2020 г. е трудно изпълнима

България изостава сериозно с изпълнението на целта за заетост на гражданите към 2020 г. Това се посочва в специален доклад на европейската статистическа служба Евростат, който изследва различните индикатори за изпълнението на стратегията Европа 2020 за Европейския съюз (ЕС) като цяло, както и за отделните държави.

ЕС си е поставил за цел 75% от населението на възраст от 20 до 64 г. да бъдат заети към 2020 г. Целта на България е малко по-амбициозна – 76%. заетост. Към края на 2012 г. обаче заетостта у нас е била 63%.

Според доклада страната ни няма да има проблеми единствено с изпълнението на целта за дела на енергията от възобновяеми източници от брутното енергийно потребление. Към 2020 г. делът на ВЕИ трябва да достигне 16%, а към края на 2011 г. вече е бил близо 14 на сто.

Заетост

По принцип Евростат изтъкват, че целите за заетост в ЕС като цяло към 2020 г. също се изправят пред редица предизвикателства заради кризата и бавното възстановяване. Някои държави обаче, като например Малта и Германия, успешно ще ги изпълнят, оценява институтът. Най-застрашени от неизпънение на заложените в националните стратегии цели са освен България, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия и Португалия.

В доклада се подчертава, че страната ни е предприела мерки в посока намаляване на безработицата сред младите хора и стесняване на ножицата между търсенето и предлагането. Препоръчва се обаче страната ни да предприеме по-структурни промени на пазара на труда, включително да подобри функционирането на Агенцията по заетостта, като си помага и с активни мерки на пазара на труда.

Сред препоръките за повишаване на заетостта е и подобряването на работните условия за младите работници и служители и уязвимите обществени групи.

България е стред страните в ЕС и с най-ниско ниво на заетите в наукоемки дейности. В 27-те държави от ЕС (Хърватия не е включена в доклада, тъй като се присъедини към общността в средата на годината, а данните са за 2011 – 2012 г. - бел. ред.) делът на заетите в наукоемки дейности от всички заети е нараснал до 35,5% към 2011 г. от 34,1% през 2008 г. В Румъния, България и Полша делът им е най-нисък в ЕС – съответно 20,5%, 26,1% и 28,6%, докато в Люксембург, Ирландия и Швеция е ней-висок – съответно 56,2%, 3,1% и 43%.

Към 2011 г. страната ни е отделила 0,57% от брутния вътрешен продукт (БВП) за финансиране на научна и развойна дейност, като е поет ангажимент към 2020 г. финансирането да се увеличи до 1,5% от БВП. Същевременно Евростат отчита ръст на европейските средства, заделяни за научна и развойна дейност и иновации.