УниКредит Булбанк: Икономиката ще продължи да се възстановява бавно през 2014 г.

Външна среда и външна позиция на българската икономика

Външната позиция на България продължи да се подобрява през отминаващата 2013 г. Този процес беше воден от износа на стоки, който нарасна с близо 8% годишно за първите девет месеца на 2013 г., както и увеличаване на усвояването на средства от ЕС (ръст от 36%, ако се наблюдават входящите текущи трансфери на публичния сектор), които направиха възможно текущата сметка да постигне най-високия излишък за първите девет месеца на годината (3,4% от БВП) от началото на прехода през 1989 г.

Износът на стоки беше подпомогнат от двуцифрен ръст в износа на суровини за хранително-вкусовата промишленост, медицински и козметични продукти, рафинирани нефтени продукти и инвестиционни стоки. Всичко това подсили външната позиция до 92,4% от БВП през септември 2013 г. По-силната външна позиция се отрази и на индикаторите за задлъжнялост на икономиката, включително дълг към износ и разходи за обслужване на дълга към износа, които в момента са далеч от нивата, които бяха достигнати през 2008 г. и особено през 2009 г.

Значителното подобрение на външната позиция на страната показва, че ребалансирането на икономиката в голямата си част вече е приключило. Конкурентоспособността на българската икономика значително се подобри и сега е налице буфер за поемане на евентуални бъдещи външни шокове, който не съществуваше в миналите години.

Нашата прогноза е тези оздравителните процеси да продължат и през 2014 г., като смятаме, че перспективите за външната среда през следващата година са най-добрите, на които сме били свидетели от началото на кризата. Търговското салдо ще продължи да се подобрява (от очакван дефицит от 5,3% от БВП през 2013 г. до прогноза за дефицит от 4,6% през 2014 г.), тъй като темповете на растеж на износа (5,7%) ще продължат да изпреварват тези по вноса (4,2%).

Очакванията са текущата сметка да отчете положително салдо за втора поредна година (съответно 2,6% от БВП през 2013 г. и 2,2% през 2014 г.), макар че то ще бъде малко по-скромно от очертаващото се в края на 2013 г. Финансовата сметка според нас отново ще бъде с отрицателно салдо, тъй като процесът на редуциране на външната задлъжнялост на корпоративния сектор още не приключил. В същото време дефицитът по финансовата сметка ще се свие до едва 0,4% от БВП през 2014 г. спрямо очертаващите се 4% през отминаващата 2013 г. 

Крайното салдо по платежния баланс през 2014 г. се очертава да бъде положително и да добави сума, съответстваща на 3% от БВП към резервите (при очакван минимален спад от 0,1% от БВП през 2013 година). Така ликвидността на българската икономика ще продължи да се подобрява, което при равни други условия би следвало да доведе и до по-нататъшно намаляване на лихвите, както по депозитите, така и по кредитите през 2014 г.       

Инфлация

Опасенията за спад в цените намаляха през октомври, след като индексът на потребителските цени нарасна на месечна база за втори пореден месец, подкрепен от сезонно повишение в цените на храните и облеклата. Спадът в цените от началото на година достигна 1,7% през октомври спрямо рекордно ниското равнище от 2,2% през август 2013 г.

Ние гледаме на дефлацията, като на негативна новина, тъй като тя води до повишаване на реалната стойност на дълга и намалява вече и без това слабите стимули за потреблението. Освен това, ако инфлационните очаквания останат закотвени в отрицателна територия прекалено дълго, рискът от самоподхранваща се дефлационна спирала е по-вероятно да нарасне. Спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година.

В допълнение, няколко еднократни фактори, като ниските цени на вноса и политически мотивираното решение за намаление на цените на електроенергията за домакинствата с 5% през август, също допринесоха за спада в потребителските цени, на който сме свидетели през първите осем месеца от годината. На този фон, очакванията са за спад от 1,2% в индекса на потребителските цени в края на година и средногодишна инфлация от 1% за 2013 г. Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване. Няколко са основните фактори, които биха могли да допринесат за това. 

На първо място, еднократните фактори, които допринесоха за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват. Освен това инфлационните очаквания започнаха да се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на тези на производител, след като независимият регулатор обяви, че не очаква нови намаления на цените на електро и топлоенергията през 2014 г. Даже и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат.