Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

Разликата между производителността на отделните паркове в България обаче достига няколко пъти. От 3 274 MWh при ВтЕЦ "Тригорци - Г6", до едва 523 MWh при парка ВтЕЦ "Воденичане - 2", общ. Стралджа, област Ямбол.

В общините Карнобат и Айтос има много вятърни перки, но средното производство на инсталиран мегават е съответно едва 1 005 MWh и 1 224 MWh.

Най-високо е производството на инсталиран мегават в общините Балчик (2 844 MWh през 2013 г.), Котел (2 509 MWh) и Добрич (2 357 MWh).

Общините Генерал Тошево, Суворово, Каварна, Шабла и Казанлък се доближават до средната производителност в България от 2 000 MWh на инсталиран мегават.

Парковете в общини като Троян, Търговище, Елхово и Гълъбово произвеждат по едва около 1 300 MWh на инсталиран мегават през 2013 г.

По области най-ефективни са Варна с 2 124 MWh, Добрич с 2 089 MWh и Стара Загора с 1 982 MWh.

Прави впечатление, че малките паркове с по 2 до 4,5 MW инсталирана мощност, разположени в Добруджа или по-билото на Стара планина, са най-ефективни, за разлика от големите комплекси.

Например освен ВтЕЦ „Тригорци Г6“ с 3 274 MWh, с над 3 000 са още ВтЕЦ „ВГ 16“ с 3 059 MWh и Храброво 2 с 3 007 MWh. И трите са в Добруджа и са с много по-добри показатели от мегакомплексите.

Най-ефективният голям комплекс е на ЕВН Каварна ЕООД с мощност 16 MW и средно производство от 2 308 MWh през 2013 г. на 1 инсталиран мегават. Другите големи паркове са с между 2 000 и 2 100 MWh производство на 1 инсталиран мегават през 2013 г., а вятърният парк на „Калиакра Уинд Пауър“ АД е с едва 1 885 MWh производство на един исталиран мегават (което се дължи на това, че е с по-стара технология и е въведен през 2008 г.).

Ефективността на големите вятърни паркове е поместена в таблица 4 под статията.

Извън областите Добрич и Варна има само няколко проекта с производстводителност над средната от 2 023 MWh през 2013 г. на един мегават инсталирана мощност. Това са проект за 2 MW турбина в с. Раково в Стара планина над Сливен с производство на мегават от 2 564 MWh през 2013 г. Друг успешен проект е в община Котел в с. Нейково с 2 509 MWh, отново проект на билото на Стара планина.

Има още само един проект извън областите Добрич и Варна, който надхвърля средната производителност и това е малкият проект с мощност от едва 0,15 MW в с. Пещерско, общ. Айтос на билото на Стара планина, който е постигнал производство от 2 070 MWh на 1 мегават инсталирана мощност (в случая при мощността му от 0,15 MW, той е произвел 311 MWh).

Съвсем близо до средната производителност е 50-мегаватовият проект Ветроком до вр. Бузлуджа над гр. Казанлък с реализираните 2 018 MWh на инсталиран мегават през 2013 г.

Ако искахме да имаме средна производителност от 3 000 MWh на 1 инсталиран мегават трябваше да бъдат построени само най-добрите 9 вятърни парка, с обща инсталирана мощност само 24 MW. Ако искахме производителността да е 2 500 MWh на 1 инсталиран мегават това щеше да са 24 парка с обща мощност 74,5 MW, или около 10% от всички.

Големите вятърни паркове са комбинация от ефективно и неефективно разположени перки. Например проекта Ветроком до вр. Бузлуджа има 20 перки, някои от които са видимо засенчени от близко разположени хребети. Например има перка на надморска височина 1 367 м., засенчена непосредствено от север от хребет с височина 1 480 м. и от изток с хребет с височина 1 420 м. н. в. Вероятно най-ефективна е една от двете перки на височина 1 500 м., които са най-високо разположените перки в България въобще.