Пазарът на труда ще усети демографската криза след 2019 година

Делът на новосъздадените работни места за висшисти се очаква да бъде малко над 21%, а за хората с по-ниско от основно образование – по-малко от 8%, подчерта Адемов. Той коментира, че по принцип 90% от хората с висше образование у нас са заети, но има свръхпредлагане на специалисти с висше образование, поради което голяма част от тях заемат работни места, които изискват по-ниско образование.

Според Искрен Ангелов, експерт от МТСП, работил по проекта за прогнозите за потребностите от работна сила, тези данни не са индикатор за евентуална безработица, а за несъответствията на пазара на труда и разминаването между наличния човешки капитал и необходимостта на бизнеса.

В тази връзка към 2028 година се очаква около 22% от висшистите да заемат работни места, за които не се изисква придобита степен на висше образование. Като цяло в ЕС до 2020 година се очаква да бъдат създадени повече работни места в сектора на услугите и в преработващата промишленост.

Според прогнозата на Европейския център за развитие на професионалното обучение ще се увеличи делът на завършилите висше образование, чиято квалификация е по-висока от необходимата за заеманата от тях работа. Тенденцията е също да има недостиг на работна сила със средно образование, както и нисък прираст на работните места, изискващи начално, основно и по-ниско образование.

На практика се оказва, че основната полза от университетската диплома е, че тя е нещо като гаранция за работа, тъй като висшистите по-лесно си намират работа, но често не по специалността и заемат работно място, което не изисква висше образование.

Зам.-министърът на труда Росица Янкова коментира, че Агенцията по заетостта ще следи търсенето на работна сила и нуждите на работодателите и в краткосрочен план, за да може по-ефективно да се насочват средствата за активни мерки на пазара на труда.

Янкова допълни, че акцентът ще бъде върху подобряването на ключовите компетентности,  като например чужди езици и компютърна грамотност.