Москов: Болници ще се преструктурират чрез сливане, консорциум или сдружение

Болниците ще се преструктурират чрез три вида процедури - сливане, консорциум или сдружение, казва в интервю за в. „Труд“ министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Приетите на 14 юли от Народното събрание изменения в Закона за лечебните заведения предвиждат изработването на Национална здравна карта, обединяването на болници чрез създаване на консорциуми и въвеждане на задължителна акредитация за всички лечебни заведения.

За бъдещето на болниците Москов коментира: „В поправките, внесени от МС, няма императивност, а три вида процедури. Ако не изберат извършване на лечение, съобразно инструкциите на областната и на Националната здравна карта, но не от гледна точка на желанието на министъра, а с цел осигуряване на пълноценност, непрекъснатост, ясен график на вашата, моята или на всеки здравноосигурен българин терапия, те няма да получат договор с НЗОК“.

Здравният министър допълва, че това не е „защото РБ, ГЕРБ или някой друг го иска или не, а защото го изисква интересът на пациента, който финансира системата“.

„Така че в това отношение отстъпление няма да има! Т.е. тези структури - различни, раздробени, всеки със собствен бизнес или друг интерес, трябва да заработят като цялостен ешелон, който осигурява и гарантира вашето лечение. А под каква форма ще се случи, вече е описано в закона. Тя не е императивна и не подсказва само задължително сливане. Отстъплението от това би значило отстъпление от смисъла на здравеопазването“, твърди той.

Запитан зали ще предложи приватизация на лечебните заведения, министърът казва, че депутати от мнозинството дискутират между първото и второто четене промени, свързани с наличието на нов и различен вид капитал в големите болници, изпаднали във финансов колапс. А пустеещите имоти и терени, които никога не са били предмет на медицинска дейност, и без законова промяна подлежат на концесиониране с решение на кабинета. Тези терени са 302 и могат да бъдат договорени за концесия, за отдаване под наем или продажба. А това е начин за стопяване на задълженията на болниците, обяснява министърът.

Той коментира, че с фармацевтичната индустрия са обсъдени възможни промени между първото и второто четене на закона, които са свързани с постигането на средносрочна стабилност на разходите за лекарства на НЗОК.

За Националната здравна карта Москов обяснява, че въпросът е - и занапред ли ще продължаваме да подпомагаме хора, “спечелили от тотото”, или искаме болничната система да стане като в добрите европейски държави.

Запитан за подготвяните промени в лекарствения закон, които ще се обсъждат публично наесен, здравният министър казва: „Въвеждаме ясен регистър, електронна система и система на уведомителен и разрешителен режим, отнасящ се за паралелния износ (б. р. - при него доставени за България лекарства се изнасят от различни субекти и се препродават по-скъпо в Западна Европа, а наши пациенти остават без лечение). Второ - разписваме допълнителни изисквания към аптеките, ако искат да получат договор с НЗОК“.

Москов допълва, че така ще бъде постигната целта нито един здравноосигурен пациент да не дава нито лев от джоба си за лекарства срещу масовите и социално-значимите заболявания.

„Аптеките трябва да гарантират пред касата, че ще осигурят референтния (напълно безплатния) медикамент за съответния болен. В противен случай няма да парафират контракт с нея. Докато в момента в някои аптеки липсва напълно платеният генеричен продукт, който, да кажем, е 5 лв. и пациентът е принуден да си купи оригиналния аналог, който обаче е 55 лв. Още нещо - с фармацевтичния съюз сме в нелоша степен на подготовка на текстовете, които дават възможност за създаване на мобилни аптеки“, казва министърът.

Като следващи текстове за ремонт Москов посочва Закона за здравето с определянето на това как ще се извършва трудовата експертиза. С поправките ще се въведе изискването за освидетелстване от две комисии. Лекарската ще посочва степента на увреждане. Тя ще е съставена от специалисти с над 8-годишен стаж, което ще увеличи броя на комисиите, за да не се чака с месеци за ТЕЛК. А втората - социална, ще се произнася до каква степен съответното заболяване прави инвалид българина, съобразено с упражняваната от него професия.