Новите технологии повишиха добивите на зърно, но оскъпиха производството

Новите технологии в селското стопанство подобриха добивите на зърнени култури, като в същото време оскъпиха производството. Това коментира пред Investor.bg Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Припомняме, че за миналата година Министерството на земеделието и храните отчете рекорден добив на пшеница от 5,6 млн. тона, а прогнозата е за износ от близо 4 млн. т. 

„2013 и 2014 г. бяха доста благоприятни по отношение на производството на пшеница за цялата страна, донякъде тенденцията продължи през 2015-та и 2016 г. в Северна България. За Южна България не беше така, но това не повлия на статистиката, тъй като в северната част на страната са повечето полета с пшеница“, поясни Вукодинов.

Той припомни, че в последните години фермерите инвестираха в нова техника благодарение и на европейските субсидии, в съоръжения за съхранение на зърно и въведоха съвременни и иновативни технологии, в това число по-добри торове, препарати и семена. Навлязоха нови технологии за предпазване от плевели. През последните пет години се правят фунгицидни пръскания срещу болести по пшеницата, което също доведе до по-висока себестойност и по-големи добиви.

Освен това, по думите му, фермерите ползват западна селекция семена с доста по-висок потенциал за добив, понякога с по-компромисно качество, поради изискванията на пазара в страните, в които зърното се изнася.
Заради правилата за сеитбоорота Ангел Вукодинов очаква в следващи години площите с пшеница да се колебаят между 10-12 млн. дка.

Що се отнася до царевицата, най-благоприятна е била дъждовната 2014 г., което е повишило добивите. В  Южна България царевицата се отглежда преобладаващо при поливни условия, а в Северна – без поливане, но там са повечето площи и зависимостта от валежите е голяма.

За рапицата зърнопроизводителят заяви, че от решаващо значение са валежите през есента, когато рапицата се засява първа от есенните култури. Дори като цяло годината да е добра, ако първите един – два месеца от засяването не са благоприятни, трудно може да се навакса и реколтата ще бъде компрометирана. Според Вукодинов е възможно тази година да отчетем до 30 на сто пропаднали площи с рапица.

България, по думите му, остава сред лидерите в производството на слънчоглед заедно с Унгария, Румъния, Франция, Русия, Украйна и Аржентина. Причината е, че това е топлолюбива култура, сравнително по-устойчива на суша.
Затова вариацията в добивите е 10 – 15%, докато при царевицата може да има разлика от 50% една година спрямо друга.

От година на година положението с поливането се влошава, заяви още Вукодинов.

Той смята, че в случая липсват действаща национална стратегия и инвестиции в главните напоителни мрежи, както и лесен за изпълнение режим за водоползване.

Заради спада на цените на зърнените култури от 2014 г. насам производителите разнообразяват производството – инвестират в зеленчуци и етерично-маслени култури, а някои се заемат и с животновъдство.

Конкурентоспособността на българските ферми ще бъде дискутирана на организирания от Клуб Инвестор дебат "Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.", който ще се проведе на 14 март 2017 г. от 13 ч. в бизнес център Capital Fort в София (бул. "Цариградско шосе" 90).