Държавата ще продължи да разчита на еврофондове за жп транспорта

За Горна Оряховица е предвидено изграждане на интермодален терминал с финансиране от националния план за възстановяване от коронакризата. Дейностите са за общо 188 млн. лева, като включват и ремонт на още няколко гари – Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Варна, Филипово).

По плана ще се финансират още два проекта – за цифровизация и модернизация на системите за безопасност за 267,7 млн. лева и за модернизация на тягови подстанции за над 273 млн. лева. Допълнителни 320 млн. лева се предвиждат за нов подвижен състав, които ще стигнат за закупуване на 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния.

Закъснели инвестиции

От отговора на Росен Желязков обаче се вижда, че ключови жп направления – например Видин – София – Кулата (Гърция), София – Мездра – Варна, Русе – Варна, Русе – Димитровград и други, остават без финансиране.

Жп коридорът от българо-сръбската граница до българо-турската граница ще се модернизира трети програмен период. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) не се справи да довърши проекта в два бюджетни прозореца и ще го прави и в трети – до 2027 г.

България е и сред страните в ЕС с най-много наказателни процедури в транспортния сектор, вкл. и железопътния - заради забавено транспониране на европейско законодателство, несъвместимост на системите за безопасност, някои от които е много вероятно да приключат със съд. Това е още едно доказателство за лошото управление на сектора.

Планът за възстановяване на България ще разчита само на средства от европейския план, част от бюджета за периода 2021-2027 г., който на свой ред ще се финансира основно със съвместен дълг на ЕС. С ветото на Полша и Унгария, които не искат отпускането на европейски пари да се обвързва с демократичните стандарти и върховенството на закона обаче, средствата със сигурност ще се забавят.

Прави впечатление и какви проекти на НКЖИ ще се финансират по плана за възстановяване – малки, които биха се реализирали в кратък срок, с нисък риск от забавяния, както се случи с коридора от българо-сръбската до българо-турската граница и Бургас. Така България, ако не започне по-целенасочено да инвестира в жп инфраструктурата си, няма да модернизира жп мрежата си и в следващите 10 години.

Единственият начин това да се случи и държавата да започне да инвестира повече в железопътния сектор е външният натиск. 2021 г. е обявена за годината на жп транспорта в ЕС. Брюксел започва целенасочена кампания за популаризиране на железопътния транспорт като сигурен, екологичен и удобен. В контекста на Зелената сделка на ЕС със сигурност жп инвестициите ще се превърнат в приоритет що се отнася до публичния и товарния транспорт, а от това властта у нас няма как да избяга.