Очаква ни фундаментално преустройство на икономиката след пандемията, при което в България дигиталният сектор ще измести преработвателния по принос към заплатите в страната. Това коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика на десетото издание на конференцията Investor Finance Forum, организирана от Investor.bg.
Алесиа Берарди, ръководител макроикономически и стратегически проучвания в Amundi, обобщи тенденциите в глобалната и европейската икономика след сривовете заради COVID-пандемията по време на дискусионния панел „Пътят към новия модел на икономиката“.
Тя отбеляза, че след премахването на ограничителните мерки в цял свят виждаме значителен ръст на БВП. Двигателите на възстановяването са повишеното търсене и подкрепата от страна на фискалната политика, като напоследък тази тенденция се забавя и фискалните стимули постепенно се успокояват.
Фактор за растежа ще се окаже нивото на ваксинация и опитите на различни правителства за таргетиран локдаун, което влияе върху икономическото развитие.
Експертът определи инфлацията като страничен продукт от пандемията след значителното разминаване на нарасналото търсене и предлагането. Тя предупреди, че все още не сме видели върха на инфлацията и се очаква нормализация през 2022 г. не само в развитите страни, но и в развиващите се държави като Бразилия и Русия.
Тя отчете, че три фактора забавят икономиката на Китай от лятото насам: слабите инвестиции в имоти и неутралната позиция на централната банка, усилията на властите да намалят въглеродните емисии и нулевият толеранс към вируса, изразен в строги блокади през лятото на 2021 г.
След всяка криза основно предизвикателство е изтеглянето на фискалната подкрепа, за да се навакса изгубеното, коментира Милен Велчев, бивш финансов министър и изпълнителен директор на ВТБ Капитал. По думите му е време щетите върху националните бюджети да бъдат коригирани и това става в периоди на растеж, както е ситуацията в момента, за да сме готови за следващата криза.
В близката ни история практически няма успешен изход от системна и глобална криза, който да не е съпроводен с масивно инвестиране в инфраструктура, заяви Илия Лингорски, член на Борда на директорите на Инвестиционен фонд „Три морета“.
Той коментира, че Инвестиционният фонд цели да привлече частен капитал и заедно с местните институционални инвеститори да се преодолее дефицитът в инфраструктурната свързаност. Бъдещата инфраструктура трябва да бъде от ново поколение и да създаде основата на бъдещото икономическо развитие в посока иновации и технологии.
„Обикновено при световна криза българската икономика се срива и изтрива растежа. Сега обаче успяваме да устоим, без да режем пенсии и заплати, и сравнително бързо се взстановяваме“, заяви Петър Ганев.
Той посочи, че за 2020 г. водеща е била тенденцията за синхронизирано забавяне и оттогава нещата много се променят. В Европа настъпи неочакван шок, дълбока криза и бързо оттлаксване. Европа потъна по-бързо от света, но сега ще расте по-бавно от него, прогнозира икономистът.
Според него растежът в Европа тази година е по-силен и постепенно ще отслабва, а в България не е точно така – през следващата година се очаква по-висок ръст заради инвестициите.
Иновациите са централният въпрос, когато говорим за икономически просперитет, отбеляза Лингорски. По думите му в нашия регион все още сме доста зависими от публичните средства за инвестиции в иновации, а вложенията в иновативни икономически дейности имат огромен потенциал, който още не е попълнен от частния капитал.
Трябва да си дадем сметка, че през последните две или три години от България не спират негативните сигнали, позитивни новини на практика няма, с излючение на перспективата за еврозоната, отбеляза Милен Велчев. Той определи показаното от регулаторните органи по отношение на ЧЕЗ и намерението на Петр Келнер да инвестира в една от телевизиите като политика, която „със сигурност смрази кръвта“ на всички инвестирали в страната и на потенциалните инвеститори.
COVID-кризата имаше силен ефект върху инвестициите в целия свят, но виждаме провала на българските политици при справянето с пандемията, каза той по отношение на данните за извънредната смъртност у нас.
Политиците носят голяма част от отговорността за случващото се, зеленият сертификат е правилна, но закъсняла политика. Сигналите на политиците към населението за ваксинацията бяха половинчати или липсващи, каза финансистът. Той препоръча бъдещите икономически стимули за бизнеса да бъдат обвързани с изисквания за ваксиниране на служителите.
Петър Ганев заяви, че по времето на пандемията четири сектора се представят много добре като приходи -
строителство, здравеопазване, дигиталният сектор и добивната индустрия при цветните метали.
Увеличава се приносът на преработващата индустрия при същия брой заети, и то не само при новите компании, а и при утвърдени играчи като „Аурубис“ и КЦМ.
Най-голям е обемът на заплатите в преработващата индустрия – към 7 – 8 млрд. лв., на второ място е търговията и на трето е дигиталният сектор. Той обаче ще отиде на първо място и това е фундаментално преустройство, прогнозира икономистът. Успоредно с това той очаква да видим излизането на IT компаниите от София към страната.
За една година два нови политически проекта печелят изборите, важно е в тази обстановка да намерим макростабилността, докато се разберат политиците кой ще управлява, предупреди той.
Дискусиите от залата на форума се излъчват и на живо на Investor Media PRO и в каналите на Investor.bg.
Генерален партньор на конференцията е Fibank. Основни партньори на събитието са ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, MFG и Българска фондова борса. Събитието се организира с подкрепата на Amundi Asset Management, LIREX, Software Group, MEDICAL DENT и лаборатории ГEНИКА.
Институционални партньори на юбилейното издание на Investor Finance Forum са Френско-българска търговска и индустриална камара, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на българските лидери и предприемачи, Български форум на бизнес лидерите, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Британско-българска бизнес асоциация, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Sofia Tech Park и Висшето училище по застраховане и финанси.
Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, списание BusinessGlobal и SeeNews.


Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Няма опасност за околната среда заради авариралият танкер край Ахтопол
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна
Кадиров: Зеленски отдавна не е легитимен президент на Украйна
Спират камионите през „Капитан Петко войвода–Орменио“
Защо туристи посещават места на зверства?
Община Царево задейства системата BG Alert
преди 4 години ахаа, значи сме в период "след пандемията" отговор Сигнализирай за неуместен коментар