Ще се понижат ли лихвите по банковите депозити и кредити ако МФ продължи да емитира ДЦК и ако не продължи?
Г. Ангелов:
Вероятно лихвите ще продължат да намаляват в резултат на успешната емисия на еврооблигацията, влияеща позитивно върху доверието, и продължаващият растеж на местните спестявания. Ефект ще окаже и плащането през януари 2013 г. През януари се изплаща евробондът от 2002 година и над 70% от парите ще отидат в български инвеститори. Т.е. ще има голяма ликвидност в банковата система.
МФ вероятно няма да повлияе много, освен ако не прекали с издаването на местни емисии. Но нивата на лихвите по кредити се влияят и от структурни проблеми, като процедурите по фалит и събиране на вземания, подобрение, в които би имало най-силен резултат не само върху лихвите, но и върху желанието да се отпускат повече нови кредити.
Цв. Цачев:
Лихвите ще продължат да падат и в двата случая. Логиката обаче диктува, че спадът ще е по-силен при оттегляне на емисиите, защото банките ще трябва да намерят алтернатива на капиталите в тях. Не очаквам обаче да се усети внезапно намаление на лихвите в такъв случай.
Д. Николова:
Не бих очаквала сериозен ефект върху лихвите по кредитите, предвид големия неизползван ресурс от банките. Дори и ДЦК да изтеглят част от ресурса на банките, те ще останат със значителни разполагаеми средства, заради липсата на качествени кредитни проекти.
Що се отнася до лихвите по депозитите, не мисля, че има някаква връзка между лихвите по привлечените от банките депозити и тези по купените от банките ДЦК. Предвид това, че лихвите по депозитите са далеч по-високи от лихвите по инвестираните от банките средства в ДЦК, средствата от депозитите не се инвестират в ДЦК, защото една такава инвестиции би противоречала на икономическата логика.
Няма никакъв смисъл да взимаш скъп кредит от вложителите, за да инвестираш получените пари в относително по-нискодоходни книжа.
Кр. Йорданов:
Доколкото с част от набраните депозити, банките закупуват емисии ДЦК, то намаление на доходността по последните се отразява в понижение и на лихвите по депозитите. Според мен обаче ефектът върху цената на общата депозитна база е умерен.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява заложените/ прогнозирани нужди от финансиране на държавата. Емитирането на вътрешен/ външен дълг не се прави целево за понижаване/ покачване на лихвите по кредити/ депозити. Лихвените нива се определят от банките на пазарен принцип и конкуренция, стига да има работеща икономика, компании и домакинства, които да бъдат финансирани.
Постигането на по-ниски лихви не е самоцел и не гарантира повече кредитиране. Емитирането на външен дълг може да способства за формирането на референтна цена (т.н. бенчмарк) при финансирането или емитирането на дълг от местни компании и банки.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
-
Заплатите на шефовете от S&P 500 достигат нови рекорди по примера на Мъск
-
Как младите потребители трансформират пазара на парфюми?
-
Напрежението между Русия и Япония расте след посещение на Путин на Курилските острови
-
Uber и китайската Pony AI ще разположат над 2 хил. роботаксита в Европа
-
Volkswagen поглежда към бизнеса си с камиони в опит да свие разходите
-
Висок холестерол: хранене и добавки за контрол
-
Най-дълбоката подводна мина в света може да даде преимущество на САЩ и Япония срещу Китай
-
НАП и КЗП наложиха глоби за над 3 млн. евро за необосновано вдигане на цени и данъчни нарушения
-
Украинските дронове подпалиха пристанището в Уст-Луга, Латвия съобщи за свален дрон
-
Строителството на последния участък от магистрала „Струма“ трябва да започне през 2027 г.
-
Кабинетът „Радев“ със заявка за промяна в модела на финасиране на здравеопазването
-
Собственикът на Serdika Center и Paradise Center разширява обхвата с първи мол извън ЦИЕ
Специални проекти виж още
Най-четени новини
-
Takeaway.com спира дейността си в България от 15 септември
-
Мерките на Румъния повишиха нивото на Дунав около АЕЦ "Черна вода" с 4 см
-
Украйна изпрати реактивни и морски дронове и собствени ракети в атаката по Новоросийск
-
В Германия обсъждат превантивни удари по руски производители на дронове, Новоросийск гори*
-
Американски инвеститор се превърна във втория по големина преработвател на петрол в Германия
-
САЩ затягат примката около Ормузкия проток с върнати нови 20 кораба
-
Жилищната стълбица вече е стълбица на богатството
-
Страните в Прибалтика се трансформират от жертви на съветския режим в технологични хъбове
-
Най-дълбоката подводна мина в света може да даде преимущество на САЩ и Япония срещу Китай
-
С промени за минималната заплата и трудовия стаж: ресорната комисия обсъжда Бюджет 2026 над 9 часа
-
Страната с най-много наематели в Европа търси решение на проблема с недостига на жилища
-
Ив. Шишков: Магистрала "Хемус" ще е готова до Велико Търново в рамките на мандата
-
Последно забелязан в Кореком. Днес – в JULIANY
-
Испания започва да дразни останалата част от Европа
-
Любомир Дацов: Проблемът с ранното пенсиониране не е само в МВР
-
Takeaway.com спира дейността си в България от 15 септември
-
Подготвят промяна в изчисляването на трудовия стаж, омбудсманът иска преразглеждане на промените
-
ИПИ: Пазарът на труда в България се обръща
Финанси виж още
-
Kospi сложи край на 7-седмичната серия от спадове с ръст от 11%
-
Бумът на пазарите прикрива по-мрачна истина за Европа
-
AI компанията Databricks набра 5 млрд. долара финансиране
-
Охлаждането на инфлацията в САЩ изведе S&P 500 на рекордно високо ниво
-
От септември осигурените лица ще избират подфонд от универсалния си фонд
-
Зеленски губи доверие в управителя на централната банка заради връзките му с МВФ


Крисия и Веселин Маринов пят на плажа в "Аспарухово"
Спипаха двама за кражба от магазин за дрехи във Варна
Арестуваха силистренец, убил възрастен мъж в дома му за 350 евро
Ограничават движението в центъра за Празника на Варна
Варненските полицаи откриха големи количества дрога при четири акции през последните дни
Z.ai подготвя нов AI модел в битката с OpenAI и Anthropic
Нов недостиг на гориво в руски региони след атаките на Украйна срещу рафинерии
OpenAI отчита годишен темп на приходите от над $40 милиарда преди IPO-то
Т. Джамов: Все повече хора у нас имат интерес към бойните спортове
Колко пари спечели Божидар Саръбоюков от бронза на Европейското
Популярен аргумент срещу електромобилите беше разбит
Това е единственото BMW 8-Series E31 с дизелов двигател
Cadillac зарадва клиент със седан за 500 000 долара
Роботите в заводите не могат да заменят напълно хората
Продавате употребяван автомобил? Новите регулации на ЕС вече са в сила
Радев изненада: Успяхме да елиминираме олигархията, тя е извън властта (ВИДЕО)
Демерджиев: Двете групи в Ботевградско са тормозели хората, държат се нагло и арогантно
Терзиев: Свикнал съм на критика, поздравявам кмета на Бургас
Пореден изверг влачи куче с кола в с. Брестница
Богданов: В програмата на ПБ има много думи, но никакви цели и цифри


преди 14 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар