Ще се понижат ли лихвите по банковите депозити и кредити ако МФ продължи да емитира ДЦК и ако не продължи?
Г. Ангелов:
Вероятно лихвите ще продължат да намаляват в резултат на успешната емисия на еврооблигацията, влияеща позитивно върху доверието, и продължаващият растеж на местните спестявания. Ефект ще окаже и плащането през януари 2013 г. През януари се изплаща евробондът от 2002 година и над 70% от парите ще отидат в български инвеститори. Т.е. ще има голяма ликвидност в банковата система.
МФ вероятно няма да повлияе много, освен ако не прекали с издаването на местни емисии. Но нивата на лихвите по кредити се влияят и от структурни проблеми, като процедурите по фалит и събиране на вземания, подобрение, в които би имало най-силен резултат не само върху лихвите, но и върху желанието да се отпускат повече нови кредити.
Цв. Цачев:
Лихвите ще продължат да падат и в двата случая. Логиката обаче диктува, че спадът ще е по-силен при оттегляне на емисиите, защото банките ще трябва да намерят алтернатива на капиталите в тях. Не очаквам обаче да се усети внезапно намаление на лихвите в такъв случай.
Д. Николова:
Не бих очаквала сериозен ефект върху лихвите по кредитите, предвид големия неизползван ресурс от банките. Дори и ДЦК да изтеглят част от ресурса на банките, те ще останат със значителни разполагаеми средства, заради липсата на качествени кредитни проекти.
Що се отнася до лихвите по депозитите, не мисля, че има някаква връзка между лихвите по привлечените от банките депозити и тези по купените от банките ДЦК. Предвид това, че лихвите по депозитите са далеч по-високи от лихвите по инвестираните от банките средства в ДЦК, средствата от депозитите не се инвестират в ДЦК, защото една такава инвестиции би противоречала на икономическата логика.
Няма никакъв смисъл да взимаш скъп кредит от вложителите, за да инвестираш получените пари в относително по-нискодоходни книжа.
Кр. Йорданов:
Доколкото с част от набраните депозити, банките закупуват емисии ДЦК, то намаление на доходността по последните се отразява в понижение и на лихвите по депозитите. Според мен обаче ефектът върху цената на общата депозитна база е умерен.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява заложените/ прогнозирани нужди от финансиране на държавата. Емитирането на вътрешен/ външен дълг не се прави целево за понижаване/ покачване на лихвите по кредити/ депозити. Лихвените нива се определят от банките на пазарен принцип и конкуренция, стига да има работеща икономика, компании и домакинства, които да бъдат финансирани.
Постигането на по-ниски лихви не е самоцел и не гарантира повече кредитиране. Емитирането на външен дълг може да способства за формирането на референтна цена (т.н. бенчмарк) при финансирането или емитирането на дълг от местни компании и банки.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
-
Европа е изправена пред най-трудния момент в опитите си да избегне разрив с САЩ
-
Кадър на деня за 6 декември
-
Облигациите не защитават от AI балон
-
В Испания и Италия банките стимулират дългоочакваното възстановяване на акциите
-
Илон Мъск подготвя Starlink Mobile – новият мобилен оператор от космоса
-
Waymo планира софтуерна сервизна реакция заради инциденти с училищни автобуси
-
ЕС и Г7 обмислят забрана на морските услуги за износа на руски петрол вместо ценови таван
-
Новият проектобюджет за 2026 г. залага на по-нисък дефицит, но двоен ръст на държавните заплати
-
Столична община планира най-мащабната подмяна на публичния транспорт от 15 години
-
Най-високият хотел в света отвори врати в Дубай, подобрявайки рекорда случайно
-
Как Русия успява да покрива човешките си загуби на фронта с нови войници
-
В Испания и Италия банките стимулират дългоочакваното възстановяване на акциите
Най-четени новини
-
Европа е напът да се откаже от съпротивата си срещу проучвания за петрол и газ
-
Кристоф Де Мил: Влизането на България в еврозоната ще укрепи стабилността на единния валутен съюз
-
В Турция вече смятат втечнения газ от САЩ за по-изгоден от тръбния газ от Русия и Иран
-
Шест страни от ЕС, сред които и България, искат смекчаване на правилата за автомобилите с ДВГ
-
Нова опасност за Мерц: бизнесът предупреждава, че Германия е в състояние на свободно падане
-
Правителството ще преразгледа заплатите в публичния сектор, осигуровките и данък дивидент
-
Дълги години Швейцария привлича богаташите, сега иска да плащат данък върху наследството си*
-
Връщането на минималните осигурителни прагове е „червена линия“ за АИКБ
-
ЕЦБ отказа гаранции за репарационен заем за Украйна и хвърля страната във финансова криза
-
Европа е напът да се откаже от съпротивата си срещу проучвания за петрол и газ
-
Прогноза: Цените на жилищата в България догодина ще растат с темпа на инфлацията
-
Американски и руски изтребители влязоха в сблъсък за парите за отбрана на Близкия изток
-
До шест месеца България ще е в топ 5 на Европа по капацитет за съхранение на енергия
-
Западните санкции принуждават руснаците да се обърнат към местните вина
-
Украйна удари най-голямото руско пристанище в Черно море, Русия отговаря с ракети по Киев*
-
Родителите на деца до 12 години ще могат да работят дистанционно през лятната ваканция
-
Как сградата на Халите в София е пример за търговски обект и витрина на устойчиви практики
-
През следващите години кафето от Бразилия може да има по-различен вкус
Финанси виж още
-
Облигациите не защитават от AI балон
-
Fitch намали перспективата пред кредитния рейтинг на Унгария на отрицателна
1 -
Новият проектобюджет за 2026 г. залага на по-нисък дефицит, но двоен ръст на държавните заплати
5 -
S&P 500 отчита четвърти пореден ден на ръст и се повишава с 0,4% за седмицата
-
Hydrogenera ще внедри водородна система в завода на Volkswagen Poznań
-
Дори Фед да намали лихвите отново, подкрепата за икономиката ще бъде ограничена


Вижте кои са най-устойчивите на ръжда коли на старо
Спипаха поредния варненец с дрога
Арестуваха варненец, системно отказвал тестове за дрога на пътя
1500 души дойдоха на погребение.... на 12-годишен миниван
Градската елха във Варна грейна с тържествен концерт (СНИМКИ)
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Дакота Джонсън, Нина Добрев и Ана де Армас демонстрираха супер фигури в чернo
Как да преодолеем усещането, че не сме достатъчно добри?
Джеймс Камерън все още е лудо влюбен в звездата си от „Титаник“ Сузи Еймис
Кейт Уинслет дойде с красив млад кавалер на червения килим
Бърнаут или липса на витамини?


преди 13 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар