Ще се понижат ли лихвите по банковите депозити и кредити ако МФ продължи да емитира ДЦК и ако не продължи?
Г. Ангелов:
Вероятно лихвите ще продължат да намаляват в резултат на успешната емисия на еврооблигацията, влияеща позитивно върху доверието, и продължаващият растеж на местните спестявания. Ефект ще окаже и плащането през януари 2013 г. През януари се изплаща евробондът от 2002 година и над 70% от парите ще отидат в български инвеститори. Т.е. ще има голяма ликвидност в банковата система.
МФ вероятно няма да повлияе много, освен ако не прекали с издаването на местни емисии. Но нивата на лихвите по кредити се влияят и от структурни проблеми, като процедурите по фалит и събиране на вземания, подобрение, в които би имало най-силен резултат не само върху лихвите, но и върху желанието да се отпускат повече нови кредити.
Цв. Цачев:
Лихвите ще продължат да падат и в двата случая. Логиката обаче диктува, че спадът ще е по-силен при оттегляне на емисиите, защото банките ще трябва да намерят алтернатива на капиталите в тях. Не очаквам обаче да се усети внезапно намаление на лихвите в такъв случай.
Д. Николова:
Не бих очаквала сериозен ефект върху лихвите по кредитите, предвид големия неизползван ресурс от банките. Дори и ДЦК да изтеглят част от ресурса на банките, те ще останат със значителни разполагаеми средства, заради липсата на качествени кредитни проекти.
Що се отнася до лихвите по депозитите, не мисля, че има някаква връзка между лихвите по привлечените от банките депозити и тези по купените от банките ДЦК. Предвид това, че лихвите по депозитите са далеч по-високи от лихвите по инвестираните от банките средства в ДЦК, средствата от депозитите не се инвестират в ДЦК, защото една такава инвестиции би противоречала на икономическата логика.
Няма никакъв смисъл да взимаш скъп кредит от вложителите, за да инвестираш получените пари в относително по-нискодоходни книжа.
Кр. Йорданов:
Доколкото с част от набраните депозити, банките закупуват емисии ДЦК, то намаление на доходността по последните се отразява в понижение и на лихвите по депозитите. Според мен обаче ефектът върху цената на общата депозитна база е умерен.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява заложените/ прогнозирани нужди от финансиране на държавата. Емитирането на вътрешен/ външен дълг не се прави целево за понижаване/ покачване на лихвите по кредити/ депозити. Лихвените нива се определят от банките на пазарен принцип и конкуренция, стига да има работеща икономика, компании и домакинства, които да бъдат финансирани.
Постигането на по-ниски лихви не е самоцел и не гарантира повече кредитиране. Емитирането на външен дълг може да способства за формирането на референтна цена (т.н. бенчмарк) при финансирането или емитирането на дълг от местни компании и банки.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
-
"Адванс Терафонд" е продало над 1700 дка земеделски земи през април
-
Средната брутна заплата в България достигна 1407 евро през първото тримесечие
-
ОАЕ ускоряват строителството на петролопровод, който заобикаля Ормузкия проток
-
Мерките срещу високите цени – от стъпка в правилната посока до опасен ход
-
Тръмп си тръгва от Китай с обещание за петрол, стратегическа стабилност и още разговори
-
Южнокорейският индекс Kospi се отдръпна от рекордния си връх и спадна с над 6%
-
Стивън Миран е подал оставка от управителния съвет на Фед
-
Русия крие подводници в Камчатка с мрежи срещу дронове, Киев обяви успехи около Харков
-
Кадър на деня за 14 май
-
София ще строи детски градини и училища в четири района с 13 млн. евро от държавния бюджет
-
Защо Китай няма да притисне Иран за мир – дори и Тръмп да го поиска
-
Войните в Иран и Украйна затвориха към 10% от капацитета за производство на горива
Най-четени новини
-
Заглушаване на сигналите пропуква блокадите на Ормузкия проток
-
Корабите по фериботната линия Варна – Батуми вече са два
-
82% от хората в еврозоната подкрепят еврото, в България делът им нараства до 55%
-
Министерството на финансите преотвори за трети път емисия 10-годишни ДЦК
-
План на Турция за морските зони може да подхрани напрежението в Източното Средиземноморие
-
Зеленски подписа указ, позволяващ провеждането на парада в Москва на 9 май
-
САЩ мълчат за удари по американския бизнес в Украйна, Киев плаща цената на примирието
-
Невидимата ръка на Китай ребалансира петролния пазар
-
Войната в Иран ограничава предлагането на най-търсения химикал в света
-
Руски съд е разпоредил конфискация на империята на селскостопанския магнат Вадим Мошкович
-
Собственикът на Zara се превърна в най-големия имотен магнат в света
-
Кадър на деня за 21 април
-
В Русия виждат, че с отстъпките на САЩ петролните терминали горят повече
-
Китай нареди на своите рафинерии да не обръщат внимание на американските санкции
-
Китайският електромобил се превръща в продукт за еднократна употреба
-
Втората национална програма за саниране ще включва и подмяна или ремонт на асансьорите
-
Преработката на руски петрол пада до нивото от 2009 г., Русия няма нужда от Киев за примирие
-
Руснаците все повече усещат войната - пожарът в Туапсе създава екокатастрофа в Черно море
Финанси виж още
-
"Адванс Терафонд" е продало над 1700 дка земеделски земи през април
-
Южнокорейският индекс Kospi се отдръпна от рекордния си връх и спадна с над 6%
-
Владислав Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
1 -
ФНИБ ще разпредели по 0,232 евро брутен дивидент на акция
-
Напредъкът с проекта за криптозакон в САЩ изпрати цената на биткойна над 80 хил. долара
1 -
Цената на петрола се насочва към седмичен ръст*


Какво ще бъде времето в събота?
Демерджиев тръгва на обиколка по областните дирекции на МВР
Плодовете и зеленчуците с голям скок в цените през първото тримесечие
Дърво падна на улица "Георги С. Раковски" във Варна
Ремонтът на ферибота в Белослав приключи по-бързо
Toyota подава документи за завод на стойност $2 млрд. в Тексас
Р. Драганов: Giro d’Italia показа България като модерна туристическа дестинация
Си приветства новите отношения със САЩ след срещите с Тръмп
Българските брандове ще победят бързата мода със своята култура и ценности
Ли от BlackRock очаква по-висока инфлация и лихви
Дилъри на Toyota бият тревога за недостиг на масло
Тези марки и модели крият най-голям риск от повреда
Архитектът на електрическата революция напусна BMW след 35 години
Какви слабости крие Toyota RAV4 (XA40)
Euro NCAP алармира за опасен дефект в популярен китайски модел
Д-р Бранимир Кирилов даде старт на националната кампания „Лекувай се в България“ на международното изложение Булмедика Булдентал
МВР: Не се очаква блокиране на "Кулата" заради протеста в Гърция
Coca-Cola HBC Academy разкрива тайната на успешните продукти и кампании
Напрежение в Гърция: фермери блокираха пътя Серес-Солун
Лятна промяна у дома с HomeMax - Един дом, много идеи


преди 13 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар