Емисията еврооблигации постфактум не е чак такъв успех

Издаването на български еврооблигации за 950 млн. евро в началото на юли 2012 г. вече не е такъв безсъмнен успех, за какъвто се смяташе тогава, като основанията за това са две.

На първо място облигациите поскъпнаха с 6,2% за по-малко от два месеца (което е над 40% на годишна база) до 105,375% от номинала за облигация на база цена купува към днешна дата. Съответно доходността им падна до 3,04% спрямо доходност при издаването от 4,44%. Тогава държавата ги пласира при цена от 99,182 от номинала.

Тази печалба от 6,2%, или 57 млн. евро, отиде в чуждите инвеститори, тъй като българските (в лицето на банки, пенсионни фондове и застрахователи) не бяха допуснати като купувачи, въпреки че искаха да купят.

Анализатор, пожелал анонимност, заяви за Investor.bg, че “6% за два месеца е прекалено много, държавата можеше да пласира книжата много по-добре“. На практика това означава, че продавачът в лицето на Министерството на финансите не си е свършил работата добре.

Второто основание успехът на емисията да се постави под съмнение е лошият (впоследствие) избор на момент

Те бяха пласирани на 2 юли 2012 г., когато се появиха първите признаци за разведряване на кредитната криза в Европа. Днес, два месеца по-късно, пазарите вече игнорират тази криза и немският индекс DAX от 6 150 пункта на 28 юни днес вече е 7 089 пункта, или 15% за по-малко от два месеца.

Всеки търговец знае, че изборът на момент е по-важен дори от това какво купуваш ("таймингът бие фундамента"). В Министерството на финансите обаче не предугадиха ситуацията.

България ще има нужда от получените пари чак на 15 януари 2013 г., когато трябва да плати падежираща емисия с главница от 818,5 млн. евро. За тези 6 месеца парите ще стоят на депозит в БНБ, който е при изключително ниска лихва, много под 4,44%, колкото ще трябва да плаща държавата.

От сегашна гледна точка е можело Министерството на финансите да изчака декември 2012 г. Най-малкото тогава нямаше да може да бъде обвинено, че ще плаща 4,44%, а ще получава под 1% за период от над 6 месеца.

Спокойствие на държавата даваше и Сребърният фонд, който можеше да се използва в краен случай, въпреки натиска. Тоест държавата държеше и ножа и хляба и нямаше нужда да се притеснява какво ще е настроението на международните дългови инвеститори през декември 2012 г.- януари 2013 г. Можеше да бръкне във фискалния резерв и да му възстанови взетото в подходящ момент през 2013 или 2014 г.

От сегашна гледна точка може да се направят малко неща

Например имаме падежираща през 2015 г. емисия доларови еврооблигации с текуща стойност от 862,9 млн. евро към 30 юни 2012 г. (стойността й зависи от курса евро/долар и се мени ежедневно). Годишната лихва по емисията е 8,25%.

Тя обаче не е изгодно да се изкупи предсрочно, защото текущата пазарна цена (оферта продава) е при доходност от 1,97%, или цена от 115 от номинала. Ако държавата тръгне да изкупува, доходността може да падне и до 1,5%, съответно цената да се повиши до 116-117.

Какво все пак може да се направи?

Единственото което остава на правителството е да спазва бюджетна дисциплина, за да може България да се финансира при 3% лихва по 5-годишните книжа.

Доходността по 10-годишните ни ДЦК отчете рязко понижение до 4,12% на проведения на 13 август 2012 г. аукцион с предложен номинален обем от 50 млн. лв. Тоест хубавата новина е, че високите текущи цени на българските 5-годишни еврооблигации за 950 млн. евро дават възможност на държавата да се финансира евтино чрез ДЦК.

В крайна сметка дори и не съвсем оптимално издадена, еврооблигацията за 950 млн. евро можеше да е при много по-лоши параметри, ако българският бюджет бе докаран до ситуацията на гръцкия, испанския, италианския или португалския.

Вероятно прибързването с еврооблигацията (от 2 юли 2012 г.) е плод на все още ниското самочувствие на България като емитент на международните пазари. Може би и защото не бяхме излизали на тях от далечната 2001 г.