IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Калин Христов: Не може да има ръст на икономиката без структурни реформи

Парите за земеделските субсидии вече са във фискалния резерв и неговият размер е над 5,3 млрд. лв.

08:45 | 22.04.13 г. 27
<p>
	Калин Христов, Снимка: БТА</p>

Калин Христов, Снимка: БТА


- Близостта ни с Гърция и Кипър какво влияние оказва върху нашата икономика?

Кипър не може да ни окаже директно влияние, а Гърция вече премина през най-трудните си периоди и влиянието на кризата там не беше толкова голямо върху страната ни, дори и търговията между двете страни не намаля толкова много, колкото се очакваше на фона на спада на гръцката икономика, който е 30 процента - от 2009 г. досега.

От гледна точка на финансовия сектор се видя също, че не може да има никакъв дестабилизационен ефект.

- Какви са прогнозите на Министерството на финансите за икономическия растеж, инфлацията, безработицата у нас до края нагодината?

Очакванията са вградени в тригодишната рамка, която вече бе одобрена от правителството - един процент растеж за тази година, ускоряване през следващата година до 1,8 процента и през 2015 г. - до 2,9 процента. През 2016 г. се надяваме растежът да се увеличи до 3,4 процента, но това е траектория на растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се изпълнят.

Ще имаме траектория на по-плавно възстановяване и отлагане във времето на възстановяването. Не може да се очаква достигане на растеж от 5-6 процента в кратък времеви хоризонт.

Инфлацията остава потисната, имайки предвид факта, че вътрешното потребление е относително с много слаби темпове на растеж. От разбивки на инфлационните индекси се вижда, че единственото, което до март има положителен принос за инфлацията, са храните.

Имаме отрицателен принос на стоките с дълготрайна употреба, така че инфлацията остава ниска. Имаме прогноза за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7 процента, но все пак остава на много ниски нива.

- Как ще се отрази забавеният растеж на заетостта?

Докато при предишната прогноза се считаше, че през 2013 г. вече трябва да имаме положителен растеж на заетостта, това отлагане във времето на възстановяването на икономиката води до прогноза за 2013 г. за все още отрицателен растеж - тоест спад на заетостта.

За тази година очакванията ни са спад на заетостта с още 2,4 на сто, а през следващата - минимален растеж от 0,4 процента.

- При тази прогноза каква трябва да бъде фискалната политика на страната?

Промяната в очакването за растежа води и до промяна в скоростта, с която се провежда консолидацията - тоест свиването на дефицита. Това, което е важно да се знае, защото хората го пропускат, е, че нормалното разбиране за фискалната позиция е бюджетът да е балансиран - дефицит от два или три процента е изключение.

Много хора казват, че има възможност държавата да натрупа дефицит, но ние така или иначе имаме изискванията, които произтичат от Пакта за стабилност и растеж и от Фискалния пакт, който подписахме и въведохме с новия Закон за публичните финанси.

Ние имаме ограничения в рамките на този закон и те са - достигайки някакво ниво на дефицит да започнем да консолидираме бюджета и да се движим към балансиран бюджет. Сега обаче процесът на консолидация се забавя, като страната ни ще съкращава дефицита си много по-бавно, отколкото смятахме през есента на миналата година.

В момента предвиждаме дефицит от 1,3 процента от БВП и през следващата 2014 г., един процент през 2015 г. и 0,8 процента за 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г.

Консолидацията е по-бавна. Идеята е именно тази - когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля. Говоренето за това как страната може да реализира висок бюджетен дефицит, за да постигне някакво стимулиране на икономиката, е в значителна степен несериозно, тъй като ние имаме ангажименти, произтичащи от Фискалния пакт, но и опитът показва, че дефицитите задълбочават проблеми в икономиката, а не ги решават.

Последна актуализация: 17:59 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 18 rate down comment 0
Tony
преди 11 години
Структурните реформи трябва да засегнат монополите, а това означава да "разбиеш" интересите на мафията!Твърдо подкрепям такива реформи!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 18 rate down comment 0
data
преди 11 години
Структурни реформи ще рече промяна на съотношението работещи / не работещи (получаващи) в тази държава . Дали това ще стане чрез увеличаване на пенсионната възраст или орязване на помощите на любимата етническа група на Императора е технически въпрос
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 6
vivankata
преди 11 години
"Не очаквам да има веднага значително влияние, тъй като тези фирми са големи, добре структурирани и имат добри работни взаимоотношения с НАП, тъй че те така или иначе много бързо получават възстановяване, но идеята е да се започне с този подход и впоследствие да се разшири върху всички изрядни фирми."Това с ддс-то каква реформа е не знам щом за някои има, а за други няма.Не знам дали този господин знае, че тук няма нищо по-постоянно от временното решение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 17
hagan
преди 11 години
нека конкретно да каже какво значи структурни реформикое да съкратим?как да станеза мен други са причините за липса на растеж и това са липса на пазари за нашата продукция и по-точно високите европейски критерии за еко качество и безопасност на стоки и храниако се премахнат всички директиви и наредби ограничаващи земеделието за 3г нашата икономика ще възстанови земеделската си продукция и животинса та и ще захраним нашия пазар със собствена продукция а това ще осигури поминък на поне 300000 човека в държавата
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 21 rate down comment 1
data
преди 11 години
Адмирации г-н Христов !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още