Едностранна промяна по отношение на лихвите по кредитите няма да има, а договорите ще бъдат ясни и с еднакъв шрифт на всички части, съобщи в ефира на Нова телевизия червеният депутат Румен Гечев.
Вчера в деловодството на Народното събрание бяха внесени и дългоочакваните промени в Закона за потребителските кредити. В тях все пак са предвидени три възможности за едностранна промяна на условията по кредита – ако това е предвидено в договора, ако обстоятелствата са обективно обосновани и не зависят от волята на кредитора и при нищожни уговорки в договорите.
Текстовете предвиждат още и малките кредити, под 400 лева, също да бъдат регулирани от закона. Обещаният таван на лихвите на бързите кредити обаче не е предвиден.
За тези институции обаче ще има сериозен контрол и лицензиране, а ако парламентът реши – може да има и лимит на лихвите, уточни днес Гечев.
В предложените промени е вписана хипотезата и за фалит на кредитополучателя и невъзможност той да плаща задълженията към банката. Ще има вариант при подписване на договора на потребителя да няма задължения при този случай, а банката ще бъде овъзмездена само с ипотекираното жилище. Според Румен Гечев при този случай лихвата ще бъде по-висока заради по-големия риск.
Остава обаче и вариантът, работещ в момента – при невъзможност за плащане банката получава ипотекираното жилище, а кредитополучателят дължи разликата. „Потребителите ще трябва да преценят дали да изберат по-високата лихва, но по-сигурният вариант при невъзможност за плащане”, допълни Гечев.
Промяна се прави и по отношение на таксите за предсрочно погасяване на ипотечни кредити. След плащането на 12 вноски по кредита, такава такса няма да се налага. „Това означава, че след 1 година потребителите могат да рефинансират кредитите си от друга банка, ако лихвата е по-ниска”, обясни Гечев и допълни, че така банките ще работят на пазарен принцип и ще се конкурират помежду си.
На пазарен принцип ще се определят и лихвите – единият компонент от лихвата вече няма да се определя от Управителния съвет на банката, а от LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR. В предложенията за промяна е включена още една възможност, която не беше дискутирана досега – показател на БНБ или Националния статистически институт, като например инфлацията.
Сред авторите на проекта за промени в Закона за потребителския кредит са Румен Гечев и Йордан Цонев.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм


преди 12 години Моля вижте интервюто, което се цитира в статията. Г-н Гечев не знам по какви критерии е "икономист", но той има знания по тази "наука", колкото аз имам по хирургия. Целия му изказ беше "блаблабла, Европейски Съюз (за тежест), блаблабла Европейски Изисквания (пак за тежест)" и в крайна сметка каза, че нито ще ограничат лихвите по кредитите до 400 лв, нито ще натиснат банките за обезпеченията по жилищните кредити. Имаше нещо от сорта на "Банките ще ви предложат 2 варианта при подписване на договор за кредит, от който единия е сегашния(!), а другия някакъв с по-висока лихва, че някога ако фалирате, като ви вземат апартамента, да не ви искат повече пари. (това е застъпено в статията, но ако някой може да избира между ниска и висока лихва коя ще избере?? и ако реша, че някой ден няма да мога да плащам и ще остана без жилище (което е решение в основата да избереш "другия" вариант), ЗАЩО ще вземам кредит изобщо И ТО НА ПО-ВИСОКА ЛИХВА!?) Т.е. тоя новия вариант отговор Сигнализирай за неуместен коментар