Людмила Елкова: 1 млрд. лева са скрити и ще се разпределят по непрозрачен начин

Людмила Елкова е юрист. Работи в Министерството на финансите като директор на Дирекция „Данъчна политика“ от 2002 г. до 2009 г., отговаря за планиране, прогнозиране и отчитане на приходите в бюджета, за данъчното законодателство, за хармонизация на българското данъчно законодателство с това на ЕС, както и за счетоводните практики на реалния сектор. През юни 2013 г. е назначена за заместник-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.

При обсъждането на първо четене на Закона за държавния бюджет за 2017 г. в парламентарната бюджетна комисия депутатът от ДПС Петър Чобанов обяви, че приходите в Бюджет 2017 са силно подценени, а разчетите са базирани на недействителни цифри. По думите му има сериозно разминаване в разчетите на финансовия министър Владислав Горанов и данните на НСИ. Това е поводът Investor.bg да се обърне за коментар към Людмила Елкова, бивш зам.-министър на финансите.

– Г-жо Елкова, по време на заседание на парламентарната комисия по „Бюджет и финанси“ депутатът от ДПС Петър Чобанов обяви, че е допусната грешка, според която брутният вътрешен продукт (БВП) до октомври е 88 млрд. лева, по данни на НСИ, докато в проектобюджета е записано, че икономиката е създала стоки и услуги за 86 млрд лв. Променя ли това макрорамката и стъпва ли тя на грешна основа?

– Разминаването идва оттам, че при правенето на бюджета за 2017 г. не е отразено официалното БВП за 2015 г., а се е работило по прогнозното БВП за миналата година. Оттам идва разликата от 2,2 млрд. лева. Бюджет 2017 е базиран на неактуални числа в икономиката, което води до силно подценени приходи и разходи. На страница 18 в актуализираната средносрочна прогноза за 2017 – 2019, която е към доклада за бюджета, е записана неактуална стойност на БВП за 2015 г., която вече не съществува никъде официално.

Стойността на БВП за миналата година, която е последната завършена бюджетна година, е записана като 86,373 млрд. лева, а официалната стойност на БВП от страницата на НСИ е 88,571 млрд. лева. Следователно БВП за 2015 г. е по-малък с 2,2 млрд. лева от официалната стойност, а тя се явява базова за 2016 и 2017 г. За тази година е предвиден икономически растеж от 2,6%, а за първото полугодие на годината – 3% и това  е остаряла стойност, тъй като увеличението през полугодието е 3,6%.

– Стъпва ли на грешна основа проектът за бюджет за 2017 г.?

– Разбира се! Това е стойността на БВП. От финансовото министерство коментират, че това не променя стойността на икономиката. Но след като се променя БВП, как да не се променят разчетите?

Макрорамката на бюджета стъпва върху неактуални числа и това съответно води до грешни приходи и разходи. Ако използваме и занижения растеж за 2017 г. в размер на 2,5%, тогава БВП по официалните данни на НСИ би бил в размер на 94,747 млрд. лева, а не както е записано в Бюджет 2017 – 92,395 млрд. лева. Това ще доведе до подценяване на БВП догодина с минимум 2,352 млрд. лева.

При 40% преразпределение през бюджета се получава необявена разлика от 940 млн. лева, което означава, че близо 1 милиард лева като разходи са скрити и ще се разпределят по непрозрачен начин. Както знаем, използването на фалшиви и неактуални данни за БВП при съставянето на бюджета е абсолютно забранено по европейските правила и оттам също могат да се очакват проблеми.

– Къде са предизвикателствата пред Бюджет 2017?

– Предизвикателства пред бюджета няма, но има една тотална неефективност при публичните разходи, както беше и миналата, и 2014 г. Големи приказки за реформи, но това, което се разбира, е, че реформи няма да се правят, защото никой нищо не предвижда. От финансовото отражение при разпределението се вижда, че ще продължат да работят нереформирани системи, които ще гълтат колосално количество пари с влошено качество. 

– Може ли да се очаква по-засилена икономическа активност от страна на бизнеса, след като намерението на правителството е да „разпусне“ фискалната политика?

– Това, което следя като изпълнение на бюджета до този момент и т.нар. „излишъци“, са главно от това, че не се извършват капиталовите разходи, които трябва да стимулират инвестиционната активност на бизнеса. От това  неусвояване, което към октомври възлиза на милиарди, има забавяне и по европрограмите. Виждам, че помощите, които са били предвидени в бюджета, са значително по-малко. Единственото, което държавата може да направи, е да започне с ускорени темпове да усвоява, така че да се задвижи инфраструктурното строителство, което зависи от европейските пари. Лично аз не съм оптимист, защото това зависи от цялостния бизнес климат, от ред регулации, от стабилност, в това число и геополитическа.

– Ако трябва с една дума да характеризирате Бюджет 2017, коя е тя?

– Бюджет без предизвикателства, при условие че е честен.