БНБ: Състоянието на еврозоната изисква ултра-стимулираща парична политика

Днес имаме нова, непозната среда, в която икономиката на еврозоната се намира в ситуация, изискваща перманентна стимулираща политика от Европейската централна банка (ЕЦБ), основана на неконвенционални мерки. Тази среда се пренася в българската икономика чрез търговската ни интегрираност с еврозоната и внасянето на паричната политика на ЕЦБ чрез механизма на валутния борд. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Седмата годишна конференция „Банките и бизнесът“, организирана от „Икономедиа“ АД. Според него поведението на банките основно се определя от необичайната икономическа и монетарна среда. 

Източници на шокове за българската икономика

Калин Христов припомни, че икономическият растеж на България след 1997 г., след въвеждането на валутния борд, се определя от две групи фактори – произтичащи от външната среда и такива, които са свързани с вътрешните ни национални политики. “През този изминал период във външната среда се проявиха няколко сериозни кризи, докато България имаше само един епизод на рецесия (около 2009 г.), и то причинена от външния шок на глобалната финансова криза. Можем да направим извода, че все пак изглежда сме си извели поуки от стопанските и финансовите кризи между 1990 г. и 1997 г. и след това сме прилагали ефективни политики, от макроикономическа гледна точка, така че да не изпадаме в ситуация вътрешно-генерирана криза да води до спад в икономическия растеж”, обясни той.

По думите на подуправителя на БНБ следвайки тази логика, българската икономика е вероятно рязко да забави своя растеж или да изпадне в рецесия тогава, когато би била засегната от силни външни негативни фактори. Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от еврозоната, добави той. А самата еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ. 

Според Калин Христов обаче Brexit няма да причини значителни икономически, търговски или финансов шокове – нито за Великобритания, нито за ЕС – независимо под каква форма ще се осъществи. Като причина той посочи дългият период, който досега отне този процес и който позволи най-уязвимите сектори да се подготвят.

Фактори в еврозоната

„Днес широко се споделя очакването, че предстои забавяне на икономическия растеж в еврозоната, дори ако няма силен шок или дълбока рецесия. Всички официални прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат забавяне на растежа в еврозоната следващата година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неблагоприятни демографски тенденции, съчетани с бавно технологично развитие, водещи до все по-слаба производителност и загуба на конкурентоспособност и променящите се принципи и структура на глобалната търговия. Това става на фона на ултра-стимулираща монетарна среда с ниски и отрицателни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безкраен хоризонт на провеждане от страна на ЕЦБ“, каза Христов и добави, че с тези изходни условия, и ако развитието на икономиката се отклони от базовия сценарий в негативна посока, паричната политика е изчерпала възможностите си дори за краткосрочно циклично стимулиране.

Той цитира изследване на Brunnermeier и Koby от Принстън, според което  границата на ефективност на паричната политика се характеризира с така наречения преобръщащ лихвен процент (reversal interest rate). Ако спадне под това равнище на лихвените проценти, твърде стимулиращата парична политика вече води до намаляване, вместо нарастване, на банковото кредитиране, и има депресиращ ефект върху цялата икономика, обясни ръководителят на управление „Емисионно“.

„Отрицателните лихвени проценти и потенциалните негативни ефекти от тях са обширна тема, която наскоро разгледах по време на конференция, организирана от Bloomberg TV Bulgaria. Отрицателните лихвени проценти, особено ако са поддържани в продължителен период от време, имат по-скоро неблагоприятен ефект върху търсенето както на домакинствата, така и на фирмите, и върху общия икономическия растеж. Те създават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, повишение на цените на финансовите активи и натрупване на рискове, свързани с това повишение. Цените на недвижими имоти също растат, при това с темпове и до нива, които изолират цели социални групи и изправят по-младите поколения пред невъзможност да влязат на пазара на недвижими имоти (освен с цената на силно задлъжняване още в началото на жизнения им цикъл)“, уточни Калин Христов.
Ефектите в България