С 20% са нараснали безналичните плащания у нас към края на март

Ръстът в броя и стойността на извършените безналични плащания в края на първото тримесечие е около 20% на годишна база, а броят на картовите плащания, инициирани на виртуални терминални устройства ПОС, се увеличава с около 50%. Тези данни съобщи Нина Стоянова, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банково“, при откриването на Финансов форум "Иновации", организиран от Асоциация "Банка на годината".

Според нея те показват обема на свършената работа от финансовия сектор, все по-широкото разпространение на електронните платежни услуги в страната и ясната промяна в потребителските нагласи в посока на дигитализация, свързана с удобство и сигурност.

Незабавни плащания

По думите ѝ важен проект, който се реализира в централната банка, е внедряването на незабавни плащания в лева, при който трансакциите могат да се извършват в рамките на 10 секунди, 365 дни в годината, 24 часа в денонощието.

Подуправителят на централната банка обясни, че в платформата за незабавни плащания в левове вече участват четири банки и един небанков доставчик на платежни услуги.

„Сред участниците са едни от най-големите банки в страната, като в резултат на това повече от половината от сметките в България вече са достижими за незабавни плащания в лева. Очаква се до края на месеца да се включат още една голяма банка и един небанков доставчик на платежни услуги. Крайният срок за миграция към новата платформа е април 2023 г.“, поясни Стоянова.

Тя потвърди, че този напредък е съизмерим със средните темпове за Европейския съюз за осигуряване на достижимост на незабавните плащания в евро. „Реализирането на проекта за незабавни плащания в лева ще спомогне за бъдеща миграция към незабавни плащания в евро в платформата TIPS на еврозоната, която ще бъде част от новата интегрирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата“, потвърди подуправителят на БНБ. 

Преди въвеждането на еврото 

По думите на Стоянова предстои още работа по отношение на плащанията в публичния сектор в България, които също ще мигрират към SEPA стандартите. „Това е заложено и като дейност в плана за въвеждане на еврото в България, посочи тя. – Тази дейност трябва да се изпълни съвместно с Министерството на финансите, банките в страната, „БОРИКА“ АД и БНБ. В тази връзка вече започна работа междуведомствена работна група с участието на съответните институции и представители на платежната индустрия в страната.“

Подуправителят на БНБ разкри, че при работата по този проект ще бъдат използвани добрите практики и постигнатия напредък по вече успешно приключили секторни проекти, реализирани от БНБ, Националната агенция за приходите, Агенция пътна инфраструктура и Агенция „Митници“, с участие на „БОРИКА“.

„Тези проекти доведоха до оптимизиране на платежните процеси, прецизиране в посока минимизиране на задължителната за плащания от този вид детайлна информация в платежните инструкции и модернизиране на предлаганите услуги, относими към обработката на значителна част от бюджетните приходи“, коментира Стоянова.

Контрол върху криптоактивите

Подуправителят на БНБ съобщи, че през тази година се очаква да бъдат финализирани два нови европейски регламента. Първият е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който представлява обширна правна рамка, която се стреми към цялостна регулация на издаването и търговията с криптоактиви, както и съпътстващите това дейности и услуги.

Другият важен проект е Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). С него се цели развитие и хармонизация на съществуващите изисквания в областта на сигурността на участниците и инфраструктурите във финансовия сектор с основен акцент подсилване на киберсигурността и оперативната устойчивост на финансовия сектор като цяло, което включва доставчиците на платежни услуги.