Банките в Испания ще трябва да отделят 50 млрд. евро, или около 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за провизии заради притежаваните от тях проблемни активи.
Това съобщи икономическият министър на страната Луис де Гиндос, като уточни, че допълнителните средства за провизии са част от нов кръг реформи на финансовия сектор, съобщи The Financial Times.
Икономическият министър на Испания допълни, че финансовите институции трябва да прочистят балансите си така, че да не са бреме за финансовото министерство.
Той добави, че създаването на “лоша” банка не е било обсъждано изобщо, въпреки спекулациите, че новият премиер Мариано Рахой готви подобна институция, която да абсорбира проблемните активи от испанската банкова система.
По-стабилните испански банки, като Santander и BBVA, се опълчиха на идеята за “лоша” банка. Финансовите институции заявиха, че могат и сами да се справят с проблемите си, както и че по-слабите банки би трябвало да бъдат погълнати от силните им конкуренти при необходимост.
Изглежда, че това е пътят, по който е тръгнало новото испанско правителство, още повече, че де Гиндос прогнозира нова вълна от сливания на спестовни банки, отбелязва изданието.
Според испанския икономически министър банките в страната ще осигурят парите за допълнителните провизии от приходите си.
Данни на централната банка на Испания показват, че банките в страната притежават проблемни кредити, свързани с имотния сектор, за 176 млрд. евро. Финансовите институции са провизирали около една трета от тези кредити.
В тази връзка Луис де Гиндос призна за “имотния проблем” на Испания, но беше категоричен, че той е разрешим.
“Това не е Ирландия и нещата тук са много по-различни”, коментира той.
Испания вече национализира 7 банки, като похарчи над 21 млрд. евро за държавни помощи за финансовия сектор, посочва изданието.


Оперираха Здравко от "Ритон"
Изтеглиха жребия за световното по футбол през 2026 г. Вижте всички групи
Спасители във Варна извадиха немска овчарка от 25-метров кладенец
Проблемите с водата в Аврен продължават
През 2024 г. България e сред най-засегнатите държави в ЕС от горски пожари
Дейвид Бут: Хората не вярват особено на алгоритмите
Дейвид Бут: Трендът е към услуги срещу такса, вместо комисионна
Дейвид Бут: Някои щати изискват да се инвестира извън Китай
Cambricon ускорява работа по AI в Китай и разчита на подкрепа
Защо противоборството между Китай и Япония расте
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Tesla намали цената на Model 3 в Европа
Рембранд, Вермеер или Ван Гог – изберете сами
Урсула и Мерц на крака при белгийския премиер за руските активи
МААЕ: Защитният саркофаг на АЕЦ Чернобил е повреден от дрон
Празнуваме Никулден, над 200 000 българи черпят днес
Прекроеният Бюджет 2026 е факт, какво предвижда и какво премахнаха?
Времето днес: Значителни валежи, на места в планините - сняг
преди 13 години Финансова криза се трансформира в криза на дълговете и удари тежко периферията на еврозоната. Появиха се и прогнози за срив на единната валута. Ще отърват ли ножа европрасенцата до Март месец още? Когато еврото се ражда през 1999 г., Нобеловият лауреат и пророк на икономическата школа на монетаризма Милтън Фридмън е убеден - този проект няма да продължи повече от десет години. В интервю за сп. Ню пърспективс" Фридмън заявява: Еврото ще бъде голям източник на проблеми, а не носител на помощ. То няма прецедент. Доколкото знам, никога не е имало валутен съюз, който да е съставен от независими държави и да използва необезпечена валута, която да е просто къс хартия. Имало е съюзи, основани на злато и сребро, но не и на хартиени пари - които се намират в постоянна инфлация и са поддържани от политически независими образувания." Влиятелният икономист заключава, че еврото няма да преживее първата по-сериозна криза.Кризата, която започна в края на 2007-2008 година, засегна главно банковата система. Днес тя вече е двойна кризаобхванала е най-развитите и богати икономики, но засяга вече в дълбочина световната финансова система. Нестабилността на пазарите е вече хронична. Паниката се разраства на фона на дефицита на силни политически решения за кризата. В нейния епицентър е дълговата криза. Америка, ЕС, развитите държави, МВФ не могат да обуздаят вихъра на кризата. Във фискален план Америка е парализирана, а Европа, целият ЕС е на ръба на огромна финансова, социална и политически криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар