Заемите на ЕЦБ поставят основите на разпадането на еврозоната

Мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) за овладяване на дълговата криза в еврозоната по-скоро заплашват, отколкото подкрепят еврото, пише Business Week.

Отпуснатите от банката над 1 трлн. евро бяха превъртяни в правителствени облигации, благодарение на което бе спряно повишението на лихвите по тях. По този начин обаче Италия става все по-зависима от местните банки, а испанските финансови институции стават основен купувач на държавния дълг на страната.

По този начин икономическите връзки между отделните страни в еврозоната отслабват, което намалява и готовността за съвместна подкрепа в защитата на валутния съюз.

“Тъй като местните пазари на облигации вече се владеят само от местни финансови институции, вече има все по-малко и по-малко желание сред отделните страни да покрепят и да спасят накой друг“, коментира Стефан Моние, ръководител на звеното за търговия с валути и инструменти с фиксирана доходност в Lombart Odier Investment Managers.

“По този начин се посяват семената на дезинтеграцията на еврозоната“, смята той.

От ЕЦБ също заговориха за влошаване на условията на финансовите пазари по отношение на интеграцията в еврозоната. „През 2011 година засилването на дълговата криза засегна силно финансовата система на еврозоната“, бе посочено в доклад на банката.

ЕЦБ проведе два кръга за отпускане на тригодишни заеми при лихвен процент от 1 на сто през декември и февруари. Като резултат от това италианските банки са увеличили позициите си в държавен дълг на собствената си страна от 247,4 млрд. евро през ноември до 323,9 млрд. евро сега. За Испания увеличението е от 177,9 на 263,3 млрд. евро.

Разминаване с целите

След двата кръга по отпускане на евтини кредити и двете държави обявиха, че няма да достигнат заложените цели за понижение на дефицита, договорени с Европейската комисия. Това доведе до ръст на доходността по двугодишния испански дълг до 3,36 на сто, което е с над 1 процентен пункт над дъното за тази година. При Италия увеличението е с повече от 1,5 процентни пункта от дъното до 3,14 на сто.

В същото време доходността по двугодишните германски облигации падна до рекордните 0,075 на сто на 27 април.

На този фон се появяват данни, че чуждестранните инвеститори бягат от дълга на Испания. Само през март инвеститорите извън страната са ограничили общата си позиция към нейния дълг с 20 млрд. евро, или 9,3 на сто.

„Навсякъде, където има криза, се стига до засилване на вътрешния фактор на пазара. В Испания, а и в другите страни от периферията на еврозоната, има ясни сигнали, че чуждите инвеститори продават и някой трябва да обере предложените облигации. Неяснотата прави инвеститорите доста нервни“, коментира Лоран Франсоле от Barclays Capital.

Все по-дълбоко в рецесията

През миналия месец цената, при която Испания може да привлече десетгодишни кредити, се повиши с 42 базисни пункта, за да достигне 6,16 на сто на 16 април. За Италия увеличението от началото до средата на април бе от 5,12 до 5,39 на сто.

Задълбочаващите се рецесии в двете държави допринасят за увеличаването на лихвите, тъй като свиващите се приходи правят все по-трудна задачата за намаляване на дефицита. През първото тримесечие на годината икономиката на Испания се сви с 0,3 на сто, което прати страната във втората рецесия от 2009 година насам. Подобни проблеми има и в Италия, където потребителското доверие е на най-ниското си ниво от 1996 година насам.

През април облигациите на Италия и Испания са донесли най-голяма загуба на инвеститорите от всички страни в еврозоната, показват данни на Bloomberg. Спадът в цената на италианските държавни ценни книжа е бил 1,3 на сто, а на испанските – 1,8 на сто.