Банковата рекапитализация скара министрите на финансите от ЕС

Финансовите министри на държавите от Европейския съюз (ЕС) не успяха да постигнат споразумение за затягането на изискванията за капиталовата адекватност на европейските банки заради съпротивата на Великобритания и още няколко държави, предаде Bloomberg.

Очаква се до сделка да се стигне на следващата им среща, която ще се проведе на 15 май.

След 16-часови разговори, които приключиха рано тази сутрин, министрите така и не взеха окончателно решение кога и как държавите-членки на Евросъюза ще могат да затегнат местните банкови регулации.

Те се разделиха в позициите си по въпроса как банките в Европа да се предпазят от бъдещи финансови шокове и как да транспонират Базел ІІІ в еврозаконодателството, пише BusinessWeek.

Предвижда се европейските банки да увеличат капитала си от първи ред от 2% от размера на рисковите им активи на 7% до 2019 г. В по-добри времена финансовите институции ще трябва да отделят още 2,5% за капиталови буфери.

Няколко държави обаче, сред които Великобритания и Швеция, настояват да могат да налагат още по-тежки капиталови изисквания за техните банки без одобрението на Европейската комисия (ЕК).

Дългът на Великобритания, която спаси 3 важни за страната банки, е набъбнал двойно от 2007 г. насам. Затова е разбираемо, че именно Лондон настоява да има механизми, с които да принуди националните си банки да изградят по-адекватна защита, отколкото предвиждат новите правила за банковия капитал.

„Трябва да изясним, че кризата не произлезе от слабата фискална политика, а от недостатъчно силните банки“, коментира полският финансов министър Яшек Ростовски.

Той допълни, че група европейски държави, сред които Чехия, Полша, Великобритания и Швеция, искат да се убедят, че банковите системи ще се заздравят достатъчно.

На противоположна позиция е Франция, която е подкрепена от Еврокомисията. Опасенията на Париж и Брюксел са, че повишаването на изискванията може да доведе до намаляване на кредитирането на чуждестранните филиали на банките, което може да засегне тежко дребния бизнес.

Датското председателство излезе с компромисно предложение в опит да преодолее разделението по въпроса за банковата рекапитализация. То предвижда националните регулатори да имат възможност да изискват допълнителен 3-процентов капиталов буфер.

Ако се стигне до компромисен вариант обаче, ще се изисква одобрението на Европейския съвет за системен риск, председателстван от Марио Драги, а не на Европейската комисия.

До приемането на пакта Базел ІІІ се стигна след финансовия колапс през 2008 г. Оказа се, че много банки не разполагат с достатъчно капиталови буфери, за да „абсорбират“ загубите от рисковите им активи и необслужваните кредити.

Паниката след фалита на Lehman Brothers удари тежко Европа. В периода 2008-2010 г. правителствата на държавите от ЕС похарчиха 4,6 трлн. евро, за да подпомогнат затруднени банки.

Отворените граници на ЕС обаче усложниха спасяването на финансовите институции, тъй като всяка една от тях може свободно да оперира в Европа, а реално националните правителства и данъкоплатците поеха финансовите тежести.

Въпреки че Еврообщността се стреми към приемането на единни банкови правила, все още няма паневропейско законодателство, което да облекчи националните правителства.