Испания е все по-близо до искане на финансова помощ

Испанският премиер Мариано Рахой и неговото правителство, макар и неохотно, са все по-близо до решението да поискат международна финансова подкрепа, пише Financial Times.

Рахой, който балансира между домашната политика и необходимостта да стабилизира испанската икономика и банкова система, не харесва идеята да последва Гърция, Ирландия и Португалия в ноктите на чуждестранните кредитори като се съгласи на условията им срещу помощта.

Нито банкерите в Мадрид, нито огромният брой обикновени испанци вярват обаче, че Рахой ще успее да избегне неизбежното още дълго. Все пак фактори далеч отвъд националната гордост обуславят неговата неохота открито да поиска помощта.

Всъщност непосредственият натиск върху испанското правителство отслабна преди 2 седмици, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че ще изкупува неограничено количество краткосрочни ДЦК на страни от еврозоната. Това чувствително понижи цената за финансирането на Испания.

Рахой коментира, че не вижда особен смисъл страната му да кандидатства за финансова помощ, освен ако доходността по испанските облигации не се повиши отново. Важен тест в тази посока е днешният аукцион на 10-годишни и 3-годишни ДЦК в Мадрид. Испанското правителство иска да продаде облигации за общо 4,5 млрд. евро.

Берлин също не е въодушевен от перспективата Испания да поиска помощ от еврозоната още сега, тъй като това предполага гласуване в Бундестага, където също не липсват проблеми.

От гледна точка на ЕЦБ обаче Испания трябва да използва времето, спечелено й от програмата за изкупуване на облигации, за да подготви молбата си за помощ – дори тя да е „ограничена и предпазна“ под формата на кредитна линия, а не цялостна, подобна на предоставената за Гърция.

Банкери в Мадрид коментират, че би било разумно от страна на Рахой да поиска помощта още сега, когато условията са сравнително благоприятни, отколкото, след като облигационните пазари отново се обърнат срещу Испания. Опасенията са, че по-късно кредиторите на страната биха наложили по-строги условия.

Друг проблем е, че Страната на Баските и Галисия - два от автономните региони в Испания - провеждат избори на 21 октомври.

Напрежението в Каталуния също нараства. Ако приеме международна помощ, Рахой ще иска да разпредели тежестта от допълнителните фискални икономии равномерно върху всички испански провинции. Лидерите на Каталуния обаче имат други планове и възнамеряват да поискат по-голям контрол върху данъците, които се събират в провинцията, заплашвайки, че в противен случай ще обявят независимост.

Патовата ситуация се усложнява допълнително и от поисканите от каталунското правителство 5 млрд. евро помощ от Мадрид.

Рахой има още една причина да отложи решението. През юни Испания и еврозоната договориха програма в подкрепа на испанските банки в размер на до 100 млрд. евро. Въпреки това до този момент средствата не са отпуснати.

На 28 септември ще бъдат публикувани резултатите от стрес тествете, които трябва да определят точните нужди на испанските банки. Скоро след това Рахой може да се реши да поиска финансова подкрепа.