Нощта, която промени Европа

По ирония на съдбата именно Волфганг Шойбле го нямаше в онази нощ, която щеше да промени устойчиво еврозоната. В късния следобед на 9-ти май 2010 г. финансовият министър на Германия трябваше да бъде приет в болница в Брюксел заради нетърпимост към дадено лекарство. Томас де Мезиер, по онова време министър на външните работи, а сега – на отбраната, веднага отпътува за Брюксел, за да представлява Германия на срещата на 27-те министри на финансите от ЕС, припомня в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche. 

По това време, точно преди три години, Европа се реши да спаси еврото. Пък да струва, каквото ще. Принципи бяха захвърлени зад борда, правни съмнения за действие бяха изтрити. ЕС, неговите 27 държави-членки и Международният валутен фонд се споразумяха в ранната утрин на 10-и май да се изгради защитна стена в размер на 750 милиарда евро, за да получим малко "почивка в битката", както заяви по онова време де Мезиер. Наистина, няколко седмици по-рано предварително бе одобрен първият спасителен пакет за Гърция, но с кредитите за Гърция съмненията относно стабилността на Испания, Португалия и Италия не изчезнаха. На пазара на облигациите лихвите на кризисните страни се изстрелваха силно нагоре във въздуха. Г7, водена от финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър, призова Европа да действа. Германия се отказа от своята съпротива и се съгласи да се създаде механизъм за стабилизиране. И така се роди EFSF - фондът за европейска финансова стабилност. 

„Натискът да се стигне до решение бе изключително голям", каза дипломат от ЕС в интервю за WirtschaftsWoche в нощта на преговорите. Още преди фондовите пазари в Токио да отворят в 2 часа през нощта централноевропейско време, резултатът трябва да бъде налице. "Беше важно сме в състояние да покажем нещо. Сигурен съм, че не всеки от участниците бе наясно с последиците от избора си".

Така например германската страна защитава доста еуфорично съдбоносната вечер на Брюксел – предотвратен е един трансферен съюз. И още: „Този пакет е предназначен за укрепване и защита на нашата обща валута", заяви Меркел. "Ние защитаваме парите на хората в Германия." И тогава точно Силвио Берлускони видя събитията от вечерта през най-точния ъгъл. Бившият италиански премиер приветства решението на министрите на финансите: "Ако къщата гори, няма значение откъде идва водата за гасене. Аз съм много доволен от тази вечер, Франция и Италия се наложиха".

От дистанцията на три години Берлускони може да види тезата си потвърдена. На онзи 10-и май 2010 г. бе роден един трансферен съюз въпреки съпротивата на Германия. Пет страни междувременно вече получават финансова помощ от Европейския спасителен фонд, който сега се казва ЕМС и е с постоянна времева рамка, и тези пет страни се поддържат живи от общността. Европейската централна банка управлява рисковано паричната политика и отдавна се е отклонила от своя "образ Германия". ЕС днес е доминиран от южноевропейските страсти.