Нощта, която промени Европа

Дори и Европейският съд и германският Федерален Конституционен съд не успяха да променят нищо в това. Те трябваше да проверят внесени искове срещу EFSF и ЕМС. Доста политици виждат в спасителния план директно нарушение на правилото "No-Bailout" от периода на създаване на еврозоната. В член 125 на "Договора за функционирането на Европейския съюз" пише: „Съюзът не носи отговорност за задълженията на органите на централната власт [...] и няма да се застъпва за тези задължения". Това се отнася също така и за самите индивидуални държави-членки. Така трябва да се предотврати това членките да разчитат една на друга и по този начин стремежът към реформиране да избледнее.

"Законността на защитната стена бе обсъдена на 9 и и 10 май", казва дипломат от ЕС, който, подобно на много от представители на брюкселската администрация, не иска да бъде назован конкретно. „Тогава се смяташе, че с институция, далеч от ЕЦБ и държавите-членки, се е намерило неопровержимо решение, но всички подцениха последващия обществен дебат".

Както Съдът на Европейската общност, така и германският върховен съд бяха изправени пред съдебни дела. Но и двете институции не намериха нарушение на договора. Накратко казано, съдиите от Съда на Европейския съюз смятат, че безвъзмездните средства не са забранени сами по себе си, при условие, че те са подчинени на условия. Федералният конституционен съд не е имал съмнения към самия спасителен пакет, но в същото време засили правата на Бундестага. Съдиите подчертаха, че всяка помощ от спасителния пакет се нуждае от одобрението на германския Бундестаг.

Точно пет пъти досега Бундестагът бе принуден да гласува за финансова помощ:

109 млрд. евро за втория спасителен пакет за Гърция от ESFS

Ирландия получи през ноември 2010 г. парична инжекция от 85 млрд. евро

През май 2011 г. Португалия помоли за помощ. На нея бяха отпуснати 78 млрд. евро от EFSF

И Испания се подслони под спасителния чадър. Със 100 млрд. евро трябваше да бъде стабилизиран банковият сектор

Най-новият случай – и Кипър изпадна в беда и помоли за помощ. Островната държава ще получи 10 млрд. евро.

При всичките пет пъти германският Бундестаг прие предложенията с голямо мнозинство. И за тях гласуваха големи част от всички фракции – въпреки вътрешната съпротива и съмненията.

"По онова време не беше видимо, че толкова много страни ще се нуждаят от помощ", допълни дипломатът от ЕС. "Мнозина разчитаха, че само създаването на тази защитна стена би била достатъчна като знак за успокояване на пазарите". Не беше предвидено да се наложи наистина да се разпределят средствата.

А фактът, че не стана точно така, удря особено силно по Германия, която поема най-голям дял в спасяването на еврото. Берлин трябва  да носи отговорност за 27% от общата сума на спасителния фонд, какъвто е и делът на страната в Европейската централна банка. Целият капитал на ЕМС е в размер на 700 млрд. евро. От тях 80 милиарда евро се планира да бъдат платени в брой. Германия трябва да осигури до 2016 г. 21,68 млрд. евро. От общо 620 милиарда евро, подлежащи на поискване като капитал и гаранции, 167,4 милиарда евро се падат на Германия. Така ако фондът се използва пълноценно за оздравяване и заемите не успеят да бъдат погасени, Германия ще бъде ощетена с почти 190 млрд. евро.

"Спасителният пакет е непредсказуемо приключение за Германия и сигурна спирачка за растежа", коментира председателят на Ifo Institute, Ханс-Вернер Зин само седмица след обявяването на спасителните планове. Одобрението му от страна на федералното правителство начело с канцлера Меркел и преговарящият де Мезиер е "една от най-сериозните грешки в историята на Федерална република Германия". Страната ще поеме неизмерими финансови рискове и скоро ще трябва да плаща по-високи лихвени проценти, казва тя.

Това, разбира се (все още) не се е случило. Германия може да взема заеми на пазарите за облигации при почти нулеви разходи. Това обаче е само отчасти добра новина. В края на краищата това бягство към германските облигации отразява и едно голямо недоверие към останалите държави от еврозоната. А ситуацията в южните държави остава непредсказуема.

Словения може да се окаже шестата страна, която да поиска спасителна помощ. А рисковете за Германия биха нараснали още повече, ако Любляна се подслони под чадъра. Всичко това стана възможно на 10-и май, преди три години...