Готова ли е Европа за изтеглянето на ликвидност от Фед?

Първите признаци за сътресения на финансовите пазари в развиващите се икономики от последните месеци вече са факт. Те до голяма степен бяха свързани с кандидатурата на Лари Съмърс за наследник на Бернанке. Бившият финансов министър на САЩ е известен като един от най-големите скептици на програмата за количествени улеснения и несъмнено влизането му в председателския кабинет щеше да има мигновен резултат. Отказът му обаче повиши значително шансовете на далеч по-миролюбивата в изказа си Джанет Йелън, настоящ заместник-председател на централната банка.

Въпреки несигурността около стимулите в САЩ европейските пазари остават стабилни до момента. Забележителен факт, особено за продължаващата да търпи несгоди южна част на еврозоната. Известни негативни сигнали обаче бяха доловени в Обединеното кралство и Германия, където бяха отчетени спадове в доходностите по държавните ценни книжа.

Истината е, че чрез коментара си Асмусен не целеше да изглежда катастрфично настроен. Той по-скоро искаше да влезе в тона, който Германия налага в ЕС в последните години – подсилване на нагласите спрямо размера на предстоящото бедствие и впоследствие даване на насоки как несгодите може да бъдат избегнати.

Сложната обстановка на Стария континент изглежда крайно крехка и податлива на всички възможни негативни външни фактори. Да, Фед ще намали количествените улеснения. Рано или късно. Отговорът на ЕЦБ обаче трябва да е мигновен.

Базираната във Франкфурт банка може да намали лихвените проценти допълнително или да започне да предлага  ликвидност на банките в еврозоната - може би за още по-дълъг период от тригодишните заеми, обявени в края на 2011 г., или при по-добри условия. Условия, които да дадат възможност на банките да отделят повече средства за реалната икономика.

Друга част от плана на ЕЦБ за засилване на доверието в бъдещето е публикуването на протоколите от срещите на централните банкери. В исторически план европейските банкови лидери, повечето от които са гуверньори и на националните централни банки в рамките на еврозоната, запазват в тайна позициите си. Истината е, че не малко политици в Европа се страхуват да не бъдат уловени в собствените си капани.