Пенсионната реформа на Оланд – мит или реалност?

Неочаквано за едни, но логично за други, Франсоа Оланд успя да направи това, което някога се смяташе за невъзможно: социалист да коригира пословичната със своята щедрост пенсионна система на Франция с малка съпротива от страна на синдикатите. Каква е неговата тайна? Просто промените са толкова незначителни и в толкова дългосрочна перспектива, че експертите дори се колебаят дали да ги определят като "реформа".

Ходът на френските управляващи стимулира профсъюзите да призоват за протести в цяла Франция във вторник. Демонстрациите обаче надали ще достигнат мащабите на предхождащите ги през 2010 г., когато предшественикът на Оланд – Никола Саркози, вдигна пенсионната възраст.

От една страна по-балансираното поведение на синдикатите се дължи на факта, че социалистите традиционно поддържат по-топли взаимоотношения с лидерите на профсъюзите. Също така промените, които долната камара на парламента ще гласува тази седмица, ще определят само част от това, което е планирано да се промени.

"Това е разделителна стратегия", каза Ели Коен, икономист в университета Sciences Po в Париж. "Ние имаме голям проблем, който не знаем как да решим, така че ще го нарежем на парчета, като хубава наденица", заяви иронично експертът.

Съществуват обаче известни проблеми с това предложение. То влиза в сила, след като т. нар. Поколение на бейби бума във Франция ще се е пенсионирало. Това автоматично ще покачи драстично разходите за пенсии. В комбинация и с постоянно нарастващата средна продължителност на живота, резултатът няма да е неочакван – близо 20 млрд. евро дефицит в пенсионната система според изчисления на експерти.

Международната реакция не закъсня. Европейската комисия изрази своята загриженост за това как системата ще се самоиздържа без допълнително обременяване на френските работодатели, които вече плащат най-високите корпоративни данъци в рамките на Европейския съюз.

Традиционно въпросът за пенсиите е толкова чувствителен, че никоя политическа партия не желае да прави радикални промени въпреки тяхната необходимост. В други европейски държави с неустойчиви пенсионни системи, като Испания и Италия, финансовата криза заплаши да фалира правителството, което стимулира политиците да действат. Париж обаче за момента си позволява лукса да остава пасивен.

По думите на експерти изглежда, че има само една партия във Франция и това е партията на статуквото. В следващите няколко години втората по сила икономика в еврозоната вероятно ще приложи и други козметични промени върху сектора. И така докато системата не потъне достатъчно надълбоко.