Какво не е наред с Европа?

Финансовите мерки за икономии

Обяснението за разнородното влияние на кризата върху икономиките на страните от еврозоната не може да се откъсне от влиянието на фискалните консолидации върху съвкупното търсене. Друга графика на авторите разглежда връзката между високите изисквания за затягането на финансите в периода 2009-2012 г., измерени чрез подобрението в бюджетния баланс като процент от БВП и растежът на БВП на глава от населението през същия период. Като цяло изменение от един процентен пункт на съотношението на дефицита като дял от БВП се отразява в намаление с 0,84 пункта в БВП на глава от населението.

Графиката също така показва различното влияние на отговорите на европейските страни на затягането на бюджетната дисциплина. Това предполага, че сами по себе си фискалните мерки за строги икономии не са достатъчни да обяснят характерното влияние на кризата. Най-отличителни са случаите на Гърция и Ирландия – двете малки икономики, които изгубиха достъп до международните капиталови пазари – преживяха последиците от свиването на кредитирането и прибегнаха до заеми при определени условия, поставени от Тройката. В Гърция през разглеждания период БВП на глава от населението спада с 20 пр. пункта, докато бюджета се подобри с 5,6 пр. пункта като дял от БВП. На противоположния полюс, БВП на глава от населението на Ирландия остана до голяма степен непроменен въпреки свиването на бюджета с 6% от БВП.

Преразпределение в Европа и САЩ

Липсата на адекватен федерален бюджет за Европа не само че не допусна макроикономическите политики на държавите от еврозоната да контрастират на „общите“ шокове като световната рецесия, например, но и не допусна прилагането на ефективна система за застраховане въз основа на трансферите между държавите, с цел да противодейства на специфичните за всяка страна шокове като например банковата криза в Ирландия и Испания.

Италия – най-големият нетен вносител що се отнася до брутния й вътрешен продукт – внася 0,38% от своя БВП в приход на европейския бюджет. Унгария, която е най-облагодетелствана от бюджета на Европа, получава трансфери, равни на 4,67% от нейния БВП. Размерът на трансферната схема в САЩ е дори с по-голям магнитуд. По-бедните щати като Западна Вирджиния, Мисисипи и Ню Мексико в периода 1990-2009 г. са получили трансфери между 244% и 261% от техния БВП през 2009 г. Богатите щати като Ню Джърси, Делауеър и Минесота са допринесли със 150% и 206% от своя БВП през 2009 г.

Изводи

Кризата забави скоростта на процеса на сближаване между европейските икономики. Това се случи, защото ефектите от шоковете в търсенето се засилиха от вече съществуващите структурни проблеми от страна на предлагането на пазарите на стоки, труд и кредит. Кризата също така постави на дневен ред неадекватността на европейските институции и показа грешките на техните замисли.

За разлика от САЩ целостта на еврозоната в края на краищата зависи от политическата воля на всяка една страна членка. Това прави еврозоната съществено уязвима на спекулации. Пътят, който да поеме еврозоната към риска от разпадане, е дълъг и изпълнен с политически препятствия. Изисква всяка страна да даде летящ старт на структурните реформи и Европа постепенно да създаде свой федерален бюджет, застрахователен механизъм между държавите и да възложи забрана за поемане на спасителни ангажименти.

Последно, но не и по важност, еврозоната трябва да се отдалечи от централизираната система на неефективни и агресивни правила. Тази цел си струва да бъде преследвана, откакто алтернативата – разпадането на еврозоната – е доста отчайваща.

Ползите от свободното движение на стоки, хора и инвестиции – факторите, които правят икономиката на САЩ толкова силна – могат да бъдат изложени на риск.