62% от българите не получават предложение за работа след стажа си

Възможността за стаж, както в държавния така и в частния сектор, е една от мерките, които правителството на Пламен Орешарски планира за намаляването на младежката безработица. В повечето случаи стажовете се определят като възможност за натрупване на професионален опит, а след това – и за по-лесно намиране на работа.

Стажовете са част от предложенията и на ЕК за намаляване на младежката безработица в страните общността. По данни на Евростат над 7 млн. души на възраст между 18 и 24 години са без работа. 

Експресно проучване на Евробарометър показва че най-голяма връзка между образование и работодатели има в Германия – едва 6% от младежите не работят, не ходят на стаж или не чиракуват по време на своето обучение. У нас този процент е един от най-високите в ЕС – 57%, като ни изпреварват само румънците (74 на сто). Средно в ЕС само 32% младежите нямат професионален опит от годините на своето обучение.

Същевременно обаче стажовете крият и разочарование – 71% от младежите не са получили предложение за работа след края на стажа си, а само в 1/3 от случаите са получили възнаграждение за положената работа. У нас без предложение за работа приключват 62% от всички стажове.

Като цяло средно 71% от стажувалите младежи в ЕС са доволни от наученото, но 28% остават разочаровани от получените умения.  В същото време обаче данните показват, че стажовете се оценяват като полезни от младежите. Едва 18% от тях заявяват, че не са научили нищо, което да им помогне в професията. С всеки следващ стаж обаче нещата се променят – при последващ стаж от безполезни знания и умения се оплакват само 10% от анкетираните.

В анкетата, провела се през април и май тази година, са участвали почти 13 хил. млади хора – на възраст между 18 и 34 години, от 28-те държави на общността. Разликите в отделните страни варират съществено. По отношение на стажа 79% от младежите в Кипър и Холандия имат подобен опит, спрямо 8% в Латвия и Словакия. Що се отнася до чиракуването – 53% от австрийските младежи придобиват опит по този начин, спрямо 5% от българските.

Стажуването в друга държава засега остава рядкост – само 9% от анкетираните имат подобен опит, като финансовият проблем отказва около 1/4 от младежите да отидат в друга държава. Едно от най-важното постижение при стаж в друга страна е подобрение на езиковите умения, оценяват 79% от младежите.

Стажовете може и да помагат на младите хора да повишават знанията си, но след като завършат образованието си едва 33% отново стажуват. В България процентите са почти наравно – 49% са имали поне един стаж, спрямо 46% без стаж.

Основно стажанти търсят малки фирми - с до 9 души персонал, показват още данните от проучването. Средно в ЕС 29% от стажувалите са били в такава фирма, а за България процентът е 24 на сто. В ЕС във фирми с над 250 души са стажували 24% от младежите. Данните за България са съизмерими – 21% от стажантите са добивали опит в компании с над 250 служители.