Сорос: Помагайки на Украйна, ЕС ще помогне на себе си

Резултатите от изборите за Европейски парламент и паралелно проведените в Украйна президентски избори показаха ярко контрастиращи настроения на Стария континент. Гласоподавателите в Европейския съюз (ЕС) изразиха своята неудовлетвореност от работата на институциите, докато украинският народ засвидетелства желанието си за асоцииране със Съюза.

Европейските лидери и граждани трябва да разгледат тези събития и да разтълкуват значението им, като си зададат въпроса как помощта им за Украйна ще помогне и на самата Европа, пише финансистът Джордж Сорос в Project Syndicate.

В началото ЕС беше замислен като все по-тесен съюз между независими държави, които в името на общото благо отдават част от своя суверенитет на единната организация. Експериментът беше дързък и имаше за цел да замени национализма и използването на сила.

За съжаление обаче кризата в еврозоната превърна ЕС в нещо напълно различно, а именно – връзка между кредитори и длъжници, в която кредиторите налагат условия, затвърждаващи тяхното господство над длъжниците. Вземайки предвид ниската избирателна активност на европейските избори и ако подкрепата за италианския министър-председател Матео Ренци бъде прибавена към антиевропейските леви и десни настроения, може да се каже, че повечето граждани не са съгласни с настоящата ситуация.

В същото време, докато смелият европейски проект в международното управление се препъва, Русия се надига като опасен съперник на САЩ, който има глобални геополитически амбиции и би прибегнал до сила. Путин използва национална етническа идеология и подкрепата на православната църква, за да закрепи режима си. Анексирането на Крим увеличи неговата популярност сред руснаците, а усилията му да отслаби световното влияние на САЩ, включително чрез търсене на съюз с Китай, се следят от целия свят.

Личните интереси на Путин обаче не съвпадат със стратегическите нужди на Русия, която би имала по-голяма полза от по-тясно сътрудничество с ЕС и САЩ. А прибягването до сила както в Русия, така и в Украйна, дава обратни резултати. Въпреки високата цена на петрола руската икономика отслабва заради отлива на капитал и талант. А насилието на Майдана доведе до появата на една нова Украйна, която е решена да не става част от нова Руска империя.

Успехът на тази нова Украйна би представлявал значителна заплаха за управлението на Путин и затова той се опитва да дестабилизира Киев, подпомагайки самообявяващите се сепаратистки републики в Източна Украйна.

Всички тези събития се случиха много скоро и много бързо. И ЕС, и САЩ са заети да решават вътрешните си проблеми и не осъзнават реалната геополитическа и идеологическа опасност, която представлява Путин за тях. Какво обаче трябва да направят те?

Първата им задача е да контрират руските опити за дестабилизация на Украйна. Заради европейския „фискален пакт“ и други правила, ограничаващи възможността за държавна помощ, се налага нуждата от иновативно мислене. Най-ефективната мярка в този случай би била предлагането на безплатна застраховка срещу политическия риск на инвестиращите или развиващите бизнес в Украйна. Това ще поддържа икономиката работеща въпреки политическите сътресения и ще покаже на украинците, че както частният, така и държавният сектор в ЕС и САЩ поемат ангажимент към тях.

Застраховането срещу политическия риск може да изглежда прекалено сложно, за да има бърз ефект. Примери за подобен тип застраховка вече има, но при тях застрахователите начисляват значителни допълнителни премии, за да покрият цената на презастраховането. При това положениe бизнесът ще предпочете да остане в периферията и да изчака бурята да премине. Затова заинтересованите правителства трябва да изземат презастрахователната функция и да използват агенциите само за администриране на полиците.

По този начин те ще обезпечат евентуалните загуби както при Световната банка – всяко правителство ще осигури малка пропорционална вноска, а останалото ще внесе под формата на капитал с подлежащо на изискване изплащане, който да бъде достъпен, когато евентуалните загуби бъдат изплатени. ЕС ще трябва да измени фискалния пакт, така че да изключи капитала с подлежащо на изискване изплащане и да позволи загубите да бъдат погасени за определен период от време.

Този тип гаранции имат една характерна особеност – колкото са по-убедителни, толкова по-малко вероятно е да се прибегне до тях, а разходи по презастраховката в повечето случаи почти няма. Реален пример за това е Световната банка.

Ако ЕС действа убедително и бързо, той би могъл да спаси Украйна, а по този начин и себе си. А предложените в Украйна действия могат да бъдат приложени и в самия ЕС. При наличието на толкова много незает производствен ресурс има логика от фискалния пакт да бъдат изключени инвестициите, които в крайна сметка ще се самоизплатят. Ренци например защитава именно такава политика.

Путин възнамерява да превърне Крим във витрина, като налее над 50 млрд. долара в региона през следващите години. С европейска помощ обаче Украйна може да се представи не по-зле. И ако една такава инициатива отбележи началото на политика на растеж, от която ЕС има така належаща нужда, чрез спасяването на Украйна той ще спаси и себе си.