ЕС може да пропилее милиарди евро за ненужна газова инфраструктура

Европейският съюз (ЕС) рискува да пропилее милиарди евро за излишна газова инфраструктура заради натиска да намали зависимостта си от руската енергия заради украинската криза, пише онлайн изданието EurActiv.com, като се позовава на доклад на мозъчния тръст за околна среда E3G.

Газопроводите, които се планира да се финансират с новия механизъм „Свързана Европа“ (Connecting Europe Facility), на практика ще останат блокирани, защото няма да има достатъчно търсене на газа, който те се предвижда да транспортират, предупреждава се в доклада.

Прогнозите на ЕС за оценка на газовата инфраструктура допускат 72% по-високо търсене на синьото гориво, отколкото са прогнозите в целите на ЕС за енергийна ефективност към 2030 г., установили са експертите.

Тези цели, които включват намаляване на вредните емисии с 40%, дял от 27% на възобновяемите източници на енергия в енергийния микс и 30% подобрение при загубите на енергия към 2030 г., ще се обсъждат на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел през октомври.

„Има сериозен риск публични пари да бъдат прахосани за субсидиране на големи газови инфраструктурни проекти, които ще се превърнат в мащабни, безполезни активи“, посочва се в доклада.

През последното десетилетие търсенето на природен газ се е свило с 9% и е вероятно да намалява допълнително, ако целите за енергийната ефективност бъдат постигнати, допълва се в документа.

Европейската комисия (ЕК) например оценява, че мерките за подобряване на енергийната ефективност могат да намалят вноса на синьо гориво със 174 млн. тона нефтен еквивалент годишно до 2030 г. Това е около 20 пъти над очакваните стойности на вноса по Южния газов коридор – един от ключовите енергийни проекти на ЕС, за който се обмисля дали също да не получи финансиране по линия на специалния нов механизъм.

От механизма „Свързана Европа“ се предвижда 5,8 млрд. евро да отидат за енергийни проекти. Точни данни за това колко точно от тези пари ще бъдат пропилени е трудно да се дадат, тъй като все още няма разпределение на средствата по конкретни проекти, посочват от института.

Освен финансиране за Южния газов коридор, потенциални проекти, които ще получат средства от „Свързана Европа“, са терминали за втечнен газ в Полша, Балтийските държави, Швеция, Белгия, Ирландия, Малта, Италия, Словения, Хърватия, Гърция и Румъния.

В доклада се посочва, че ЕС има нужда от добри газови и електрически мрежи, за да споделят членките на блока енергийните си ресурси. Тази необходимост е изключително видима на фона на заплахата от прекъсване на доставките, ако „Газпром“ „спре кранчето“ на синьото гориво.

Перспективата за нова газова криза накара ЕС да приоритизира синьото гориво за сметка на електрическата инфраструктура, което според Джонатан Гавента от E3G би било по-добрата инвестиция.

Той подчертава, че за разлика от газопреносната мрежа, електрическата може да пренася енергия от разнообразни източници. „Сегашният фокус върху газа в резултат на кризата доведе до късогледа представа за приоритетите на европейската инфраструктура“, коментира той.

Гавента допълва, че в дългосрочен план енергийната сигурност на ЕС ще зависи повече от електропреносните мрежи и „умните мрежи“, отколкото от инфраструктурата за внос на синьо гориво.

Еврокомисията освен това очаква ръст в търсенето на електричество с 14% до 2030 г. и с 28% до 2050 г., въпреки че като цяло прогнозата е за спад на търсенето на енергия с 30% до 2050 г.

Електропроектите, които биха могли да получат финансиране от „Свързана Европа“, са 132, което представлява 50 млрд. евро инвестиционни разходи. Газовите проекти са 107, като се очаква да струват 53 млрд. евро. В по-краткия списък в европейската стратегия за енергийна сигурност обаче са включени 27 газови проекта и само 6 електрически. Документът беше представен точно в разгара на украинската криза и след анексирането на Крим от Русия през март.

Според доклада на организацията списъкът с проектите, заложен в енергийната стратегия, е подготвен непрозрачно. Липсва и информация дали тези проекти са оценени от гледна точка на целите за намаляване на вредните емисии.