На Европа ѝ трябват инвестиции, а не бюджетни правила

След като в продължение на седмици изпитваше колебания заради провала на Испания и Португалия да изпълнят бюджетните правила на Европа, Европейската комисия (ЕК) в крайна сметка наскоро реши да се поколебае още известно време.

Тя ще разгледа прекомерно големите заеми на страните през юли – след парламентарните избори в Испания, припомня BloombergView. Именно това е проблемът с фискални правила, които няма как да бъдат приложени и които не би искал да приложиш, ако все пак бе възможно.

Европа се нуждае от цялостна реформа на провалената си фискална рамка, но ѝ липсва необходимата политическа воля и обществена подкрепа. Докато това не се промени, по-усилените опити за насърчаване на инвестициите биха били по-ефективни от обикновената надежда всичко в крайна сметка да се нареди.

Правилата на Европа изискват бюджетните дефицити да не надвишават 3% от националите приходи. Дефицитът в Испания обаче е 5,1%, а в Португалия – 4,4%. Освен това страните би трябвало да поддържат публичния си дълг на ниво от не повече от 60% от приходите.

От 28-те страни членки на ЕС само три успяват да спазят и двете правила. В момента девет държави са предмет на разпоредбите на т.нар. процедура по прекомерен дефицит, макар че Комисията препоръча този процес да бъде спрян за Кипър, Ирландия и Словения заради доброто им представяне.

На теория след няколко поредни предупреждения и размахване на пръст би трябвало да бъдат наложени глоби от до 0,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Но на практика Европа не смее да направи това. Какъв смисъл има да се наказва икономика като тази на Испания, която вече изпитва трудности, да не говорим, че в момента страната дори няма правителство? ЕС вече е достатъчно непопулярен.

Пълното коригиране на фискалната система изисква завръщане към основните принципи и създаването на ограничена форма на фискален съюз за страните членки на еврозоната. За момента това е изключено предвид факта, че избирателите гледат подозрително на каквито и да е инициативи на ЕС. Но два по-малко радикални подхода биха били от полза междувременно.

Първият е тласък на публичните инвестиции. Необходимостта е ясна. Нетните публични инвестиции в много страни от ЕС са ниски от години насам и особено след финансовата криза. В Белгия, например, те са нулеви в продължение на десетилетия. Допълнителни инвестиции в инфраструктурата ще създадат търсене в краткосрочен план и ще насърчат растежа в дългосрочен.

Правилата са достатъчно гъвкави, за да позволят това. А съществува и подходяща европейска институция за тази цел. Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) цели да привлича частен капитал за подходящи проекти, които изискват обществена подкрепа.

Такива например са построяването на нова университетска клиника в Бирмингам или подобряването на енергийната ефективност на 40 хил. жилища във Франция. Досега ЕФСИ е дал одобрението си за финансирането на инфраструктурни проекти за 9,3 млрд. евро. Това е нов орган, но той трябва да бъде засилен – много и бързо.

Вторият подход е подкрепа на изцяло частни инвестиции чрез ускоряване на усилията за развитие на интегриран капитал пазар и особено фондов. Това може да е най-добрият начин да се помогне на ЕС да се справи с икономическите шокове и да насърчи догонващ растеж в по-бедните страни. А това може да се окаже по-ефективно дори от функциониращ фискален съюз.

Това обаче изисква по-решителна кампания по регулаторните пречки на капиталовите потоци в рамките на ЕС, хармонизирани закони по несъстоятелност, дългообещавания банков съюз и други стъпки. Голяма част от тези иновации могат да бъдат направени без нуждата от нов договор на ЕС.

Комисията тържествено говори за съществуващите бюджетни правила като за „крайъгълен камък на икономическото управление на ЕС“. Това са глупости, пише BloombergView, защото тези правила са счупени. Но докато бъдат коригирани, фокусът трябва да бъде изместен: от строги икономии и ограничения към инвестиции и растеж. И кой знае, правилните инвестиции може дори отново да направят Европа популярна.