Предизвикателството на Brexit пред Тереза Мей

Върховният съд на Великобритания даде на британските членове на парламента властта да спрат Brexit. За съжаление обаче това явно е власт, която те не искат, коментират редакторите на BloombergView.

В отсъждането си съдът казва, че е нужно решение на парламента, за да може правителството на Тереза Мей да стартира Член 50 – клаузата от Лисабонския договор за излизане от Европейския съюз (ЕС). Почти сигурно е обаче, че депутатите ще одобрят подобно решение и ще позволят на Brexit да продължи напред.

Причината е, че дори депутатите, които се противопоставят на Brexit, смятат, че са обвързани с резултатите от референдума през миналата година. Те обаче не са. Работата на народните избраници е да упражнят най-добрата си преценка, а не кротко да канализират мненията на народа, с които не са съгласни. Благородното нещо, което поддръжниците на оставане в ЕС в Камарата на общините трябва да направят, е да гласуват срещу Brexit, да обяснят това решение пред избирателите си и да се изправят пред последствията на следващите избори.

Това няма да се случи. Депутатите от консерваторите ще подкрепят плановете на Мей за Brexit от чиста партийна лоялност. Партията на лейбъристите пък и непопулярният ѝ лидер се страхуват от съкрушителна победа на следващите избори. Те заявиха, че няма да оспорват нежеланието на избирателите да останат в ЕС. Законопроект, с който да се задейства Член 50, може да влезе в парламента до дни и явно ще мине.

Ако процесът на Brexit продължи напред, предизвикателството за Великобритания е да минимизира разходите си. Това изисква методичен процес от две части: преходен период, който избягва внезапното прекъсване на сегашните споразумения, последван от дългосрочна сделка по търговията и други въпроси. Мей ясно заяви, че Великобритания ще настоява на контрола върху границите си, законите и търговските връзки със страните извън ЕС, което означава, че не може да остане част от единния пазар на Европа. Но както правителството подчертава, това не изключва близки и приятелски отношения, служещи в интерес и на двете страни.

ЕС обаче не е особено склонен да насърчава други отделяния, създавайки впечатлението, че възнаграждава Великобритания за бунта ѝ. Ако Мей и министрите ѝ искат ефективни преговори, противниците във и извън парламента ще трябва да избягват отслабването на козовете ѝ чрез критики, процедурни препятствия или прокарването на червени линии, които отнемат от пространството ѝ за маневри.

Съдът премахна едно подобно бреме, отсъждайки, че Brexit е решение, взимано от парламента на цяла Великобритания – Шотландия и Северна Ирландия нямат право на вето. Разбира се, ще трябва да бъдат постигнати компромиси и с двете страни. И в края на преговорите парламентът ще трябва да гласува всяко ново споразумение. Междувременно още процедурни отлагания и усложнения със сигурност няма да са от полза за преодоляването на трудностите.

Каквото и да се случи, излизането от ЕС ще бъде трудно – но методично планиране и ефективни преговори ще са от голямо значение. Ако парламентът не използва властта си да спре Brexit, той поне може да реши да постигне най-доброто от него.