Светът е изправен пред „невъзможна“ задача след парижките преговори за климата

Миналата седмица Световната метеорологична организация съобщи, че през 2017 г. средната в световен мащаб концентрация на въглероден диоксид е отбелязала нов рекорд, а равнището на другите газове, създаващи парников ефект, като метана и азотния оксид, също се е повишило.

Тази година се очаква ново увеличение с 2 процента на произведените в резултат на човешка дейност емисии, тъй като изграждането на захранвани с въглища електроцентрали в Азия и Африка продължава, а поглъщащите въглеводорода гори намаляват със скорост, с каквато не могат да с възстановят.

„Всички признават, че националните планове, взети сумарно, ще доведат до затопляне над 3, а може би и 4 градуса", казва Юхан Рокстрьом, новият директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата.

"Знаем, че се движим в погрешната посока", каза Рокстрьом. "За да имаме шанса да задържим затоплянето под 2 градуса, трябва да намалим глобалните въглеродни емисии не по-късно от 2020 г. - до две години, предупреди той.

Убеждаването на страните да набележат нови, по-сурови цели за намаляване на емисиите до 2020 г., е ключово предизвикателство в Катовице.

Ако това стане, то ще доведе до драстични промени във всички отрасли на техните икономики, включително до пълен отказ от изкопаемите горива.

Бедните държави искат богатите да се ангажират с по-чувствителни ограничения, на основание, че са отговорни за основната част от въглеродните емисии в атмосферата. Богатите държави казват, че са готови да го направят, но само ако и бедните страни поемат своя дял.

"Очевидно не всички страни са на един и същи етап на развитие, така че трябва да имаме и това предвид и да правим разлика между отговорностите, което е огромна задача", казва Лидия Войта, съдружник в базираната в Берлин консултантска компания "Климатекос" и бивш полски участник в преговорите за климата.

Сред онези, които се очаква да са най-настоятелни за приемане на амбициозни мерки, ще са малките островни държави, които вече се сблъскат със сериозни предизвикателства в резултат на климатичните промени.

Междувременно САЩ са далече от онази движеща сила, която бяха на преговорите в Париж при президента Барак Обама. Бразилия и Австралия, които преди бяха твърди поддръжници на споразумението, изглежда следват примера на Тръмп.

Някои наблюдатели се опасяват, че националистическия подход към климата може да торпилира надеждата за съществен напредък в Катовице. Други са по-оптимистично настроени.

"Скоро ще видим достатъчно голямо малцинство от важни икономики да се ориентира категорично в правилната посока. Това може да има заразителен ефект и да се окаже положително", казва Рокстрьом.

Полша може в крайна сметка да изиграе ключова роля за сближаването на двете противоложни страни. Тя вече беше председател на три предишни кръга климатични преговори, а фактът, че основната част от енергетиката й разчита на въглищата, кара Варшава да обмисля сурови мерки в идните години.

(БТА)