ЕК иска да пребори кризата със 750 млрд. евро и историческо задлъжняване

В основата на стратегията за възстановяване на ЕС ще е Зелената сделка. Предвижда се мащабно обновяване на сгради и инфраструктура и насърчаване на кръговата икономика, разгръщане на проекти за възобновяема енергия, особено вятърна, слънчева и стартиране на чиста водородна икономика в Европа, по-чист транспорт и логистика, включително инсталирането на един милион пунктове за зареждане на електрически превозни средства и стимули за пътуване с железопътен транспорт.

Предвижда се укрепване на Фонда за справедлив преход за подпомагане на преквалифицирането, за да се помогне на бизнеса да създаде нови икономически възможности, както и укрепване на единния пазар и адаптирането му към ерата на цифровите технологии. В тази връзка ще се инвестира в повече и по-добра свързаност, особено в бързото разгръщане на 5G мрежи, по-силното индустриално и технологично присъствие в стратегически сектори, включително изкуствен интелект, киберсигурност, суперкомпютри и облак, изграждане на реална икономика на основата на данни като двигател за иновации и създаване на работни места.

Краткосрочната европейска схема за презастраховане при безработица (SURE) ще осигури 100 милиарда евро за подпомагане на работниците и бизнеса. Програмата за умения и плана за ействие в областта на цифровото образование ще осигурят цифрови умения за всички граждани на ЕС. Справедливите минимални заплати и задължителните мерки за прозрачност на заплащането ще помогнат на уязвимите работници, особено на жените.

Засилване на стратегическата автономия

Европа трябва да засили стратегическата си автономия в редица специфични области, включително в стратегическите вериги на стойност, и да засили наблюдението на чуждите инвестиции, посочват от ЕК. За да повиши готовността за криза и управлението на кризи, Комисията ще засили Европейската агенция по лекарствата и ще даде по-силна роля на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) при координиране на медицинските реакции при кризи.

Възстановяването трябва недвусмислено да се основава на основни права и пълно зачитане на върховенството на закона. Всички спешни мерки трябва да бъдат ограничени във времето и да бъдат строго пропорционални. Оценката на Комисията ще бъде включена в първия доклад по механизма за върховенство на закона.

Кой колко ще получи

Италия би получила 81,8 млрд. евро по предложението, Испания - 77,3 млрд. евро, Гърция - 22,5 млрд. евро, и Франция - 39 млрд. евро, според официален представител, запознат с подробностите, цитиран от Bloomberg.

Средствата ще се отпускат в зависимост от щетите, които страните са претърпели от коронавируса.

Според икономиста Георги Ангелов, който се позовава на данни на ЕК, България може да получи 15 млрд. евро, срещу които ще внесе 3,3 млрд. евро. По думите му средствата от фонда за възстановяване ще могат да се ползват веднага, а вноската ще е дължима след 10-20 години. 

Като цяло Хърватия и България ще бъдат страните, които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване - около 20% от БВП. Следват Гърция, Латвия и Словакия с дял над 10%. Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия, посочва Ангелов, като подчертава, че все пак предложението подлежи на дискусия.