В надпреварата за възстановяване в Европа богатият Север не пести средства

След като пандемията отложи провеждането на каквито и да е било разговори за строги ограничения на разходите, в Европа започна нова надпревара за това кой ще похарчи най-много в опит да излезе от рецесията и да си върне макар и малка част от предишната нормалност.

Въпреки че общата сума достига трилиони евро, това замаскира коренни различия във вида и размера на средствата на различните държави.

Накратко казано – богатият север може да си позволи да стимулира основни части от икономиката си с пари, които няма нужда да бъдат връщани обратно. В същото време по-бедният юг разчита повече на краткосрочно облекчение под формата на кредити и временни данъчни облекчения.

Целта на съвместния спасителен фонд на Европейския съюз в размер на 750 млрд. евро е именно да изглади тези различия и да гарантира, че пропастта в благосъстоянието на отделните региони няма да става по-голяма. Тези средства обаче ще бъдат достъпни чак през следващата година, но дори тогава отпускането им ще бъде бавно. 1

А през това време различията на отделните страни ще стават все по-видими.

По данни на базирания в Брюксел аналитичен център Bruegel средствата, отпускани от Германия на нейните компании и граждани, които няма нужда да бъдат връщани, са в размер на 8,3% от икономическото производство. За САЩ този дял е 9,1%.

Това включва 100 млрд. евро за рекапитализация и изкупуване на акции на компании, засегнати от коронавирусната пандемия, 23,5 млрд. субсидии за заплати за работещите на съкратено работно време, както и 18 млрд. евро директни грантове за малки компании.

Сравнете това с далеч не толкова щедрите суми, предлагани от икономиките в центъра на дълговата криза от 2009 г. Общата сума на преките стимули, предоставяни от Португалия, е 2,5% от производството, на Гърция е 3,1%, на Испания е 3,7%, а на Италия – 3,4%.

Рим предложи мораториуми върху заемите и ипотеките на малките компании в размер на над 220 млрд. евро, но след края на януари бизнесите ще трябва отново да продължат постарому с предишните си задължения. 2

Подобна е и ситуацията в Мадрид. Правителството подкрепи отпускането на кредити в размер на 140 млрд. евро за бизнеса и банките предложиха гратисни периоди на компаниите за връщане на средствата. Но с изтичането на тези срокове растат притесненията, че е възможно да се задава вълна на фалити и Испания търси варианти да предложи още помощ.

Новините от преди седмица за по-силното от очакваното възстановяване на икономиката в еврозоната през третото тримесечие също показва само част от цялата картина – то е факт преди началото на втората вълна коронавирусни случаи, започнала към края на октомври, и е по времето, когато по-бедните икономики все още се радваха на държавната подкрепа.

С влизането в сила на нови ограничения най-лошото може тепърва да предстои.