Commerzbank се завърна към печалбата

Дори и сред германското правителство, което държи дял в банката след спасяването ѝ от държавата по време на финансовата криза през 2008 г., мнозина биха могли да си представят европейско сливане с участието на Commerzbank. Наскоро министърът на финансите Кристиан Линднер (FDP) даде ясно да се разбере в интервю за Handelsblatt, че държавата не иска да задържи за постоянно своя дял от 15,6% в компанията. Според вътрешни източници в момента няма конкретни планове или разговори в Министерството на финансите за продажба на дела на Commerzbank.

Френската банка BNP Paribas многократно е споменавана на финансовия пазар като потенциален купувач на Commerzbank. Базираната в Париж банка, която не желае да коментира пазарните слухове, би могла лесно да си позволи поглъщане на базирания във Франкфурт кредитор и по този начин да стане европейски шампион.

Според стратегическия си план обаче французите искат да се съсредоточат предимно върху органичен растеж и целеви придобивания в области като устойчивост и технологии до 2025 г. Покупката на Commerzbank няма как да попадне в тази категория.

Освен BNP, друг възможен купувач е италианската банка Unicredit, която вече е представена в Германия от базираната в Мюнхен Hypo-Vereinsbank. Вътрешнофирмени източници обаче смятат, че сливането на Unicredit и Commerzbank е малко вероятно, особено след като миланската банка в момента вече обмисля закупуването на националния си конкурент Banco BPM.

Друга причина за възходящата тенденция в Commerzbank е повишаването на основните лихвени проценти в Полша и по-високите пазарни лихвени проценти в Европа. Според експерти базираната във Франкфурт банка ще извлече особено голяма полза от всичко това поради големия си бизнес с частни и корпоративни клиенти.

При приемането на стратегията си в началото на 2021 г. Commerzbank допуска постоянно ниски лихвени проценти в еврозоната и изчисли спад на нетния лихвен доход в Германия с 300 млн. евро за 2024 г. Ако обаче лихвените проценти се повишат, както се очаква в момента на пазара, нетният лихвен доход на Commerzbank в Германия ще се увеличи с около 550 млн. евро, обясни Орлоп.

Въпреки очертаващия се обрат в лихвените проценти, много анализатори засега не вярват, че Commerzbank ще успее да увеличи приходите си до 8,7 млрд. евро до 2024 г., както е планирано, особено на фона на закриването на клонове и оттеглянето от някои чуждестранни пазари.

Освен това има съмнения дали приходите от дейността с ценни книжа ще продължат да бъдат толкова високи, колкото през последните две години. „Продължаваме да очакваме силен бизнес с ценни книжа, но е малко вероятно през 2022 г. да постигнем подобни темпове на растеж като през 2021 г.", каза Орлоп.

В рамките на Commerzbank преструктурирането на IT системите също се разглежда като основен риск при преориентирането. През 2021 г. базираната във Франкфурт банка вече трябваше да спре планираното възлагане на сетълмента на ценни книжа на HSBC и поради това да отпише 200 млн. евро. Освен това се забавя сливането на IT системите на Commerzbank и онлайн дъщерното дружество Comdirect, което бе погълнато през 2020 г.

Някои служители и финансови надзорници се опасяват също, че най-добрите служители ще напуснат банката в рамките на преструктурирането и че останалите служители няма да постигнат поставените цели за приходите. Освен това в банката има съмнения дали преместването на допълнителни дейности в страните с ниско заплащане в Източна Европа, за което настоява ръководството, ще проработи по план.

Друг фактор на несигурност е полското дъщерно дружество MBank, което е под натиск заради спора за обработката на кредити в швейцарски франкове. През четвъртото тримесечие кредиторът отново задели 436 млн. евро за тази цел и поради това изпада в зоната на загубата.

Поради ниските лихвени проценти в Швейцария много поляци някога вземаха заеми във франкове, за да финансират жилищата си. Тогава обаче националната валута, злотата, загуби много от стойността си спрямо франка, което увеличи тежестта върху строителите на жилища.

В резултат на това много кредитополучатели заведоха съдебни дела срещу полските банки за евентуално незаконни клаузи. Само срещу MBank са заведени над 13 хил. съдебни дела.

След като решението на Върховния съд на Полша по този въпрос беше отлагано няколко пъти, през есента на 2021 г. полският орган за финансов надзор KNF предложи на финансовите институции да търсят извънсъдебни споразумения със своите клиенти.

След това MBank стартира пилотен проект, в рамките на който предлага разплащания на някои клиенти. Сега тези предложения ще бъдат разширени. Ето защо някои експерти оценяват допълнителните разпоредби като положителни и се надяват, че по този начин полското дъщерно дружество ще може да разреши спора за кредитите във франкове в обозримо бъдеще.