Макрон превзе пълния контрол на външната политика на Франция

Френските президенти винаги са имали голям контрол върху външната политика, но никога досега тя не е била така "централизирана" в Елисейския дворец, пише в анализ европейското издание Politico. Коментарът се базира на показания наскоро филм за водените от Еманюел Макрон разговори с руския президент Владимир Путин.

Анализаторите коментират, че в 115-те минути от филма външният министър Жан-Ив льо Дриан се появява в кадър, но без никакви "реплики". Макрон обсъжда разговора с Путин и официалните изявления след него със своя съветник Еманюел Бон и малък брой съветници, които обаче не успяват да предизвикат смислена дискусия.

Телефонният разговор на Макрон с Путин на 20 февруари предизвика голям интерес. В него френският президент коментира, че Украйна е в правото си да не приема искания на сепаратистите в Минските преговори и критикува правния екип на руския си колега, опитва се да убеди Путин да се срещне с президента на САЩ Джо Байдън в Женева и като цяло да намали напрежението в региона.

Макрон разпитва руския си колега и дали наистина ще преустанови военните учения, заради които повече от 100 хил. руски военни бяха струпани на границата с Украйна. Путин уклончиво коментира, че всичко се движи по план.

След това от Елисейския дворец официално съобщават за планираната среща между Байдън и Путин, която така и не се състоя.

Само броени дни след този разговор руският президент призна обявената независимост на Донецката и Луганската народна република, а на 24 февруари нареди и началото на пълномащабни военни действия в Украйна с мотив да бъдат защитени интересите на хората в тези две области.

Филмът показва дипломация, водена от шепа хора - като стартъп, сякаш всичко може да се оправи с разговори с "Олаф", "Владимир" и "Володимир", коментира в Twitter кореспондентът на Le Mond във Вашингтон Пьотр Смолар. Тези контакти, разбира се, не бива да бъдат пренебрегвани, но не са достатъчни, допълва той.

Самият Макрон признава, че усилията му да бъде решен конфликтът между Русия и Украйна са се провалили. През юни той посети Киев и бомбардираните градчета около украинската столица заедно с германския канцлер Олаф Шолц, италианския премиер Марио Драги и румънския президент Клаус Йоханис.

"Мислех, че можем да намерим път към Владимир Путин, базирайки се на доверие и интелектуален разговор", допълва още френският президент след визитата си в Украйна.

Големият брой телефонни разговори, водени от Макрон и Путин, след началото на войната в Украйна на 24 февруари, бяха критикувани от редица лидери, особено в Централна и Източна Европа и Прибалтийските страни. Полският президент Анджей Дуда, който активно лобираше за признаването на статута на Украйна за кандидат за член в ЕС, коментира дали световната общност толкова активно е водела разговори с Адолф Хитлер по време на Втората световна война.

След посещението на Шолц, Йоханис, Макрон и Драги в Киев европейските лидери дадоха статут на Украйна на кандидат за член в ЕС. Това отне 115 дни от подаването на официалното заявление, въпреки че Киев заяви своя европейски път още през 2013 година с началото на протестите на Майдана.