IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Голямата суша на Европа

Безпрецедентна суша обхвана голяма част от Стария континент, а най-лошото предстои

17:03 | 18.07.22 г. 27
<p>
	Река По заради сушите. <em>Снимка: Emanuele Cremaschi/Getty Images</em></p>

Река По заради сушите. Снимка: Emanuele Cremaschi/Getty Images

Европа започва едно от най-сухите си лета, които човечеството помни. Предупреждения за суша са издадени в голяма част от континента, пожари прогониха жителите на села от домовете им, нивата на големи реки са ниски, а жестоката гореща вълна – която може да стигне рекордни стойности през следващите дни – ще натовари земеделското производство и устойчивостта на природата, пише Politico.

“Виждаме наистина до голяма степен безпрецедентна суша в много части на Европа", казва Карло Буонтемпо, директор на Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“.

Сушата вече ограничи производството на водноелектрическа енергия и храна, засилвайки пазарния натиск от войната в Украйна. Много градски власти поискаха от жителите си да намалят употребата на вода за пиене.

Нещата може да се влошат още повече. Макар че има възможност тези метеорологични модели да се променят и влажен август да предложи известно облекчение, най-горещата част на годината едва сега започва, а прогнозите са зловещи.

„За части от земеделието нещата вече изглеждат зле. Горите са отслабени. Много неща ще трябва да се случат, преди тази година да се превърне в добра“, казва Фред Хатерман, хидролог в Postdam Institute for Climate Impact Research в Германия.

За съжаление, очакванията за следващите дни са за силни горещини в голяма част от Европа. Метеорологичната служба на Великобритания издаде първия си някога „червен код“ за понеделник и вторник, тъй като прогнозира температури от над 40 градуса за пръв път в историята си.

Подобни температури допълнително ще изсушат повърхностната почва, която вече до голяма степен е суха. Горещите вълни ще накарат дървета и храсти да пият вода и от по-дълбоко от земята, опитвайки се да оцелеят, а така ще изчерпят водната маса, на която фермери, индустрия, градове и природа разчитат като резерв за сухи периоди.

Екосистемите може да се сринат под натиска, предупреждава Нико Вандерс, асистент по хидрологични науки в Университета Утрехт в Нидерландия. „За възстановяването от подобно влияние е нужно не просто седмица, а няколко години“, казва той.

Около река По в Северна Италия – дом на една трета от населението на страната и едно от местата, откъдето идват най-много храни за цяла Европа, е имало малко или изобщо не е имало дъжд за последните над 200 дни.

Най-дългата река в Европа се е свила, оставяйки пясъчни белези из равнините. Zibello – шлеп, потопен през Втората световна война, се е надигнал от водите. Разпадащото се правителство на Италия обяви извънредно положение на север.

Високо в Алпите снегът, който захранва резервоарите и хидроелектрическите язовири, също е бил слаб тази зима. Хидроенергията в Италия е намаляла с 40% спрямо миналата година, съобщава AFP.

sdsdsd sdsdsd

Последствия от сушата върху насажденията от слънчоглед в Италия.
Снимка: Emanuele Cremaschi/Getty Images

Този спад в генерирането на електричество не е ограничен до Италия и идва в най-лошия възможен момент за Европейския съюз, който е ударен от високите цени на енергоносителите и нуждата да използва всеки възможен източник на енергия като алтернатива на руския газ. В Португалия миналия месец язовирите са произвели една четвърт от електричеството от миналия юни.

С натиска върху световните потоци на храни сушата подплаши фермерите в Европа. Европейската комисия очаква тазгодишният общ добив на житни култури, включително пшеница, ечемик и царевица, да бъде с 2,5% по-нисък от миналогодишния заради сухото време.

Спадът в производството може незначително да засили страданието за развиващите се страни, които са изправени пред продоволствена криза, влошена от войната на Русия в Украйна. Европа обаче все още ще има излишък от 40 млн. тона зърнени храни за износ през предстоящия сезон.

Това е малко облекчение за земеделците в най-лошо засегнатите райони. Земеделското министерство на Унгария заяви в сряда, че към началото на месеца е получило 8413 съобщения за вреди от суша, покриващи 322 хил. хектара, през 2022 г. Площта е три пъти по-голяма в сравнение с първото полугодие на миналата година.

В Италия перспективите са дори по-страшни. „Оценяваме спада на производството на около 30%, а може би дори повече, особено за зърното“, казва Алесандра де Сантис, която ръководи брюкселския офис на италианското земеделско лоби CIA.

“Това е моментът, когато растенията наистина се нуждаят от вода, за да растат, и ако не можем да дадем вода на растенията в този конкретен момент, това означава, че ще изгубим производство“, казва Де Сантис.

Устойчивост на суша

Регионалните суши се случват редовно през лятото, особено в Южна Европа. Но степента на толкова силна суша в голяма част от континента е изключение. От Унгария през Германия до Иберийския полуостров почвата е суха и все повече се изсушава. Дебитът на повечето европейски реки сега е под средния.

„Ясно е, че нещата се влошават навсякъде“, казва Вандерс.

Твърде късно е да се наложат по-ефективни мерки за управление на сушата, които често изискват изграждането на стратегически резерви. ЕС призова всички големи речни басейни да бъдат покрити чрез планиране при суша. Много столици обаче пренебрегнаха това съобщение.

„Изпълнението на тези планове за действие не е въпрос на седмици“, казва Вандерс. „Въпрос на години и десетилетия е преди реално страната ти да стане устойчива на суша“.

Ако метеорологичните модели се запазят през лятото, сушата може да се превърне от лоша в исторически лоша.

Учените не трябва да поглеждат твърде назад, за да открият исторически сравнения. Европа е изпитала суша, срещана веднъж на 500 години, преди четири години, но тази седмица река Рейн течеше дори по-бавно от юли 2018 г.

Като цяло обаче ситуацията не е толкова лоша, колкото преди 4 години, казва Андреа Торети, старши изследовател в Съвместния изследователски център на Европейската комисия, преди да добави: „Все още не“.

Климатични сигнали

Степента, до която климатичните промени предизвикват или засилват тази конкретна суша, не е ясна.

Подобен анализ е предизвикателство, казва Фредерике Ото, старши преподавател в Кралския колеж в Лондон и един от водещите експерти в света в откриването на отпечатъци на глобално затопляне върху времето. Въпреки това тя вярва, че глобалното затопляне стои зад увеличаването на сушите в голяма част от Европа, особено Средиземноморието. Хората също играят роля в прекомерната употреба на водните ресурси, казва Ото. „Голяма част от проблема е засушаването на земята“.

Вандерс проучва река Рейн отблизо от дома си в Нидерландия. Той казва, че общият годишен обем на водата, протичаща по реката през последните две десетилетия, е бил с около 3,29 куб. км по-малко от историческата средна стойност. „Това определено е тенденция“, казва той.

Торети посочва, че дори ако усилията за рязко намаляване на емисиите са успешни, сушите като тази през 2018 г. могат да станат често срещано явление до средата на века.

Има две ключови динамики във връзката между затоплящата се планета и пресушаването в Европа. Първо, затоплящият се Стар континент не само означава повече изпарения, но и по-ранен растеж на растенията, който също поема вода.

„Нашите подпочвени води, езера и реки се попълват през зимата“, казва Хатерман от Института Постдам. „Тъй като зимата става все по-къса, растенията започват да растат по-рано и да използват повече вода. Затова дори ако валежите останат същите, ще стане по-сухо“.

Глобалното затопляне също така промени метеорологичните и ветровите модели на Европа, така че системите за въздушно налягане все повече блокират, което може да създаде трайни период без валежи, както се случи тази година.

В дългосрочен план големи части от Европа стават все по-сухи. Дори ако сушата спре това лято, отсрочката за горния почвен слой и повърхностните води няма да е достатъчна, за да върне нивата на подпочвените води и резервоарите до нормалните нива, каза Хатерман. „За това всъщност ще ни трябват няколко влажни години.“

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:08 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

26
rate up comment 2 rate down comment 0
zelka007
преди 1 година
Хех ... факт сам по себе си верен , НО ... Това е с натрупване . Прочети за четирите основни цикъла в природата . Според мен не си се ограмотявал по въпроса . Само се тъпчеш с некви факти , които не променят общата картинка с нищо . Представи си съд , отворен отгоре , над който има 97 естествени чучурчета , които накапват 97 капки на ден , добави още 3 от човешка дейност , които капят със същата скорост. Отдолу обаче , има само 97 отворчета , където оттичат 97 капки на ден . Какво става с течността в този съд с лимитиран изход и не лимитиран вход ?! Схващаш ли идеята , как натрупваме в атмосферата СО2 ?! Планетата не може да абсорбира СО2 със скоростта с която се възпроизвежда . Счупили сме цикъла на СО2 , съществувал милион години , благодарение на който е възникнал и се е развил животът на планетата такъв какъвто го виждаш все още днес . Животът се поддържа в много тесни граници . Ако можеше да съществува в широки граници , то в познатата ни вселена щеше да е пълно с живот . Но не е !! Всички други планети са пустини , там загива веднага всякаква позната ни елементарна форма на живот , дори не говоря за човек . Животът го има само на Земята и то не навсякъде ... !!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 3 rate down comment 1
Valentin13
преди 1 година
брех, че работа и провалящата се война и газа от Русия и пандемията пак се засилва. а като знаем какви мало.ум.ници управляват ЕС лошо ни се пише на нас европейците. дали да не....не казвам, ще ме баннат пак.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 4 rate down comment 1
0pk
преди 1 година
Брех, само 2 пъти се споменава наратива за войната която Русия води в Украина. И нито веднъж не се обвинява Путин за засухите. Слаба работа :]
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 1 rate down comment 2
cyclop
преди 1 година
Но защо така се усукваш като змиорка... И не щеш да отговориш на супер лесен въпрос... Все едно противоречи на религиозните ти убеждения и те е страх да богохулстваш? Какъв процент от въглеродния двуокис в атмосферата е изпускан от ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ, и какъв от ДРУГИ ПРОЦЕСИ... Понеже процентът от човешка дейност е 3%... ТРИ ПРОЦЕНТА... Сам ще си го напиша, виждам че не ви е разрешено.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 3 rate down comment 1
zelka007
преди 1 година
Хммм ... казваш колкото повече горим фосили толкова повече намалява СО2 , интересна теория ... виж според НАСА какво се е случило с СО2 в атмосферата през последният един милион години ... https://climate.nasa.gov/vital-signs/carbon-dioxide/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 1
cyclop
преди 1 година
Но процента зелко драга, какъв процент от CO2 в атмосферата е от човешка дейност... Какъв... Щото ако е едноцифрен... По-малко от 5... По-малко от 4... Та какво точно прави човешката дейност, която допринася с .......% за съдържанието на СО2 в атмосферата?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 1 rate down comment 2
zelka007
преди 1 година
Една светлина огрява вътрешното ни пространство ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 1 rate down comment 3
zelka007
преди 1 година
Импе достатъчно изследвания има как влияят ветрогенераторите на приземният вятър . След като не искаш да се образоваш по темата , а се тъпчеш с рассийска пропаганда , по-добре се занимавай само с чиста философия , без да експериментираш с приложна такава в енергетиката и климатът . Отслабването на приземните ветрове се дължи точно на затоплянето на полярните области , които създават тези ветрове . А затоплянето на тези важни за климатът области е следствие на натрупването на СО2 в атмосферата от ... ?! Ветрозащитни пояси ... хммм ... викаш зад всяка вятърна турбина се образуват преспи от навявания , достатъчни за да се организират щанци за ски скокове ?! Добър си ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 1
cyclop
преди 1 година
Докато не провериш процентите, по-добре си трай. Така или иначе си копи-пейст на едни и същи ceляшки заяждания всеки път.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 3 rate down comment 3
Dr. Vatnikov
преди 1 година
Да ти кажа от какво ме е срам - от разни, като тебе, които хем имат вакуум между ушите, хем държат всички да научат за него. Ама какво пък - има си и предимства, вакуумът те е излекувал от срам. :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още