Сърбия търси помощ от МВФ, за да намали дълга и бюджетния дефицит

До края на годината Сърбия ще сключи 3-годишно кредитно споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), за да постигне заложените цели за дълга и бюджетния дефицит. Страната вече отслаби бюджетните съкращения, за да облекчи негативите от мерките за строги икономии, пише Bloomberg.

Сегашният финансов министър Душан Вуйович, който встъпи в длъжност, след като Лазар Кръстич се оттегли на 12 юли, пое ангажимент да предпази най-голямата бивша югославска република от разорение и обеща, че ефектът от ограниченията ще бъде равномерно разпределен в икономиката до 2017 г.

„Бихме искали да подновим разговорите с МВФ с надеждата да приключим консултациите до края на септември или началото на октомври“, заяви Вуйович в интервю, цитиран от Bloomberg. Периодът ще съвпадне с приемането на допълнителния бюджет за 2014 г. и бюджета за 2015 г.

Вуйович, който е бивш икономист на Световната банка, отговарял за изпълнението на 4-милиардна програма за Украйна, все пак трябва да получи одобрението на правителството. Сърбия се изправя пред третата рецесия за последните пет години, след като обилните валежи, невиждани от повече от десетилетие, разрушиха заводите и потопиха стопанствата на балканската нация.

Планът на Вуйович е да намалява бюджетния дефицит с 500 млн. евро на година до 2017 г. Западната ни съседка има най-големия бюджетен дефицит в Европа. Според финансовия министър той възлиза на 8,5% от брутния вътрешен продукт, включвайки и еднократните разходи, свързани с наводненията.

Разговорите с МВФ ще предоставят на сръбските лидери възможността да обсъдят евентуално разхлабване на паричната политика, имайки предвид ниската инфлация от 1,3%. Евентуална промяна посредством монетарния инструментариум може да отслаби сръбския динар, отбелязва агенцията.

Премиерът Александър Вучич трябва да спести около 1,4 млрд. евро за три години, за да намали недостига в бюджета до около 1 млрд. евро. Освен това целта ще бъде стабилизирането на нивото на публичния дълг.

Мерките, за които до момента са се водили дискусии, включват съкращения на работните заплати и пенсиите в публичния сектор, на персонал от държавните администрация и компании, по-висока пенсионна възраст за жените и борба със сенчестата икономика. Някои от мерките могат да влошат безработицата, чието ниво е около 24%, като безработните младежи са 50% от работната сила.

Вече бившият финансов министър Лазар Кръстич искаше от министър-председателя да приеме съкращения от минимум 20% на пенсиите, 15% на работните заплати в публичния сектор, да бъдат освободени 160 000 държавни служители през следващите години и да бъде повишена цената на електрическата енергия след наводненията с 30%.

Подобен подход намалява фискалните рискове, но мерките невинаги са политически и социално приемливи, коментира Вуйович намеренията на своя колега. Въпреки че подходът на Кръстич може да е благоприятен за финансите на страната, Сърбия може да преразгледа данъчната ставка върху добавената стойност, ако новият подход не поднесе задоволителни резултати, заявява Вуйович.

Правителството все още не е готово с проекта си за допълнителния бюджет за 2014 г. Твърде рано е да се определи дълбочината на необходимите съкращения, които идват успоредно с резолюция за закрила на десетки държавни предприятия, които дават работа на около 60 хил. души и харчат около 800 млн. долара годишно от бюджета.

До края на юли трябва да бъдат приети нови закони, касаещи фалитите и продажбата на държавни активи. С тях правителството ще може по-бързо да разреши проблемите на компаниите и да заеме 250 млн. долара от Световната банка.

Но дори и с висок бюджетен дефицит Сърбия няма да фалира, поне засега, защото Сърбия има „приемлива ликвидност“, а капиталовите потоци ще бъдат „повече от устойчиви“, за да финансират съществуващият дефицит. По-големият риск е устойчивият ангажимент за извършването на реформи, тъй като финансирането на външния дълг „към този момент не е опция“, казва още Вуйович.