ЕС обмисля замразяване на амбициите на Македония за членство в съюза

Представителите на Европейския съюз (ЕС) обмислят налагането на санкции срещу водещи фигури от правителството на Македония и замразяване на амбициите на страната за членство в съюза, увеличавайки значително натиска върху управляващия елит в Скопие, съобщава Financial Times.

В четвъртък еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан отмени разговорите между враждуващите политически лидери в страната, планирани за петък. Той заяви, че „ретроградните стъпки“ от Скопие означават, че сега е „принуден да обмисли допълнителни действия“.

Представители на ЕС заявиха, че се обсъждат и целенасочени санкции, включително забрани за пътуване.

Предупрежденията от ЕС идват, след като Георге Иванов, президент на Македония и съюзник на бившия министър-председател Никола Груевски, обяви амнистия миналата седмица на над 50 политици, които се разследват заради скандал с подслушвания, избухнал миналата година.

Помилването на президента провокира демонстрации в Скопие и други градове, преврънали се в най-големите политически вълнения от година насам.

Изненадващата амнистия премахна важен елемент от сделка, постигната чрез посредничеството на ЕС и САЩ миналия юни за решаване на кризата, която избухна, когато опозицията представи разговори от подслушани телефони. Твърденията са, че те въвличат правителствени фигури в незаконно подслушване, манипулиране на избори и покриване на убийство. Правителството отрича обвиненията и заяви, че записите са фалшифицирани от чужди разузнавателни агенции.

Т.нар. „договор Пржино“ включва установяването на специализирана прокуратура, която да разследва обвиненията, реформиране на избирателната система и представяне на изисквания за балансирано медийно покритие.

Той доведе и до ранни избори тази година, като Груевски се оттегли от поста министър-председател през януари, а парламентът наскоро се разпусна, подготвяйки се за изборите на 5 юни.

Европейски дипломат казва, че освен ако амнистията по разследванията за подслушване не се отмени и не се постигне бърз напредък по отложените изборни реформи, ЕК ще оттегли препоръката си от 2009 г. за Македония за започването на официалните разговори за членство в ЕС.

Макар че бившата югославска република се бори за членство в ЕС, опитите ѝ се блокират от Гърция заради спор около името на страната. В същото време Македония се опитва да се справи и със слаба икономика и висока безработица от глобалната финансова криза насам.

Последната криза идва в лош момент за ЕС, който разчита на сътрудничеството с Македония за ограничаване на вълната от мигранти, пътуващи към блока по т.нар. Балкански маршрут.

Брюксел сега обмисля целенасочени санкции срещу водещи членове на управляващата партия ВМРО, включително забрана за пътувания. Среща на външните министри на ЕС тази седмица обсъдиха добавянето на високопоставени политически фигури към черния списък на Шенген, макар че решение все още не е взето.

Заплахата от санкции срещу високопоставените правителствени фигури отразява „първия етап“ на санкции, които ЕС наложи срещу Виктор Янукович, бившия президент на Украйна, и вътрешния му кръг малко преди да се оттегли от поста през 2014 г.

Налагането на подобен тип санкции срещу лидерите на страна кандидат за член на ЕС ще бъде прецедент. Всички 28 страни от съюза ще трябва да приемат тези мерки единодушно.

Брюксел вероятно ще оттегли поканата си към Македония за участие във важни срещи на високо равнище през юли, включително среща на НАТО във Варшава и на Западните Балкани в Париж, ако ситуацията не се подобри.

Представители на ЕС казват, че честни избори на 5 юни все още са „хипотетично“ възможни, но само ако амнистията бъде отменена и бъдат изготвени коректни списъци с имената на избирателите.

Иванов обяви помилването на 12 април, заявявайки, че специализираната прокуратура се използва за трупане на политически активи и амнистията ще помогне за помирение. Тя се отнася за представители както на управляващата, така и на опозиционната партия.

Ходът шокира представителите на ЕС, които го описаха като „директна атака срещу върховенството на закона“ и сериозно нарушение на сделката от миналата година. Управляващата партия изрази „дълбоко разочарование“ към действията на президента часове след решението.

Иванов обаче потвърди решението си във вторник и заяви, че няма ясна правна база за отмяна на амнистията.