Таро Асо: Японските компании продължават да се опасяват от дефлация

Икономическата програма на правителството на Япония, известна с термина “Абеномика", досега не успява да подобри инвестиционния климат в страната, признава в интервю за Wall Street Journal японският министър на финансите Таро Асо. Отслабването на йената също не помага на икономиката в такава степен, в каквато се е надявало правителството.

Агресивните мерки за стимулиране на централната банка на Япония са допринесли за това, йената да загуби за около година и половина около 20% от стойността си, което е довело до увеличение на износа. Японският основен борсов индекс TOPIX нарасна през 2013 г. с 57 процента. Но 73-годишният финансов министър и заместник министър-председател Таро Асо назовава три причини, заради които японските компании все още са сдържани в инвестициите си в страната. 

От една страна компаниите са скептични дали дефлацията окончателно е загърбена. „Този път те не са сигурни", заяви Асо в интервю в навечерието на годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон. След почти 20 години с относителна дефлация, сега цените се покачват от почти осем месеца насам. След като компаниите се убедят, че това развитие е устойчиво, те ще реинвестират отново в родината. „Но още не се е стигнало до там", заяви Асо.  

От друга страна компаниите се опасяват, че цената на енергията в Япония ще се покачва. След бедствието във Фукушима преди три години страната изключи всички атомни електроцентрали от мрежата си, така че Япония сега е зависима от вноса на петрол и въглища. „Възможността за поскъпване на цената на електроенергията в Япония продължава да съществува", заяви Асо.

Но и това не е всичко. Населението на Япония продължава да намалява, така че в страната има по-малко клиенти. „Раждаемостта продължава да спада", заяви Асо. Мениджърите са скептични за това дали в бъдеще ще имат имат достатъчно работници и служители на разположение.

МВФ призовава Япония да се отвори повече към имигрантите, за да се обърне тази тенденция. „Те биха могли да използват повече хора", каза Джералд Шиф, заместник-директор за дейността на фонда в региона на Азия и Тихия океан, и отговарящ за Япония. „Бихме искали да видим по-голяма имиграция в страната".

Забавянето на икономическия растеж в Китай и влиянието му върху японския износ не притесняват Асо, въпреки че Поднебесната империя е вторият по големина експортен пазар за Япония. Въпреки това обаче според Асо износът е виновен за малко повече от 14 на сто от брутния вътрешен продукт, така че ръстът на Япония не е зависим вече от износа. „Има други неща, за които трябва да се тревожим, що се отнася до Китай", каза Асо.

Освен това Япония е била една от малкото индустриализирани държави, които постигат търговски излишък с Китай, заяви Асо. След това обаче той поправя изказването си и се позовава на най-новите статистически данни. Те показват, че действително Япония от 20 месеца насам има търговски дефицит в търговията с Китай. „Това се дължи на смартфоните", казва Асо.

Докато Япония е произвежда машините, които използват производителите на смартфони, готовите устройства се внасят от Китай. По-слабата йена е увеличила разходите за този внос. „Това е един много интересен баланс на силите", каза Асо.