Но ако това е главоболие за финансистите на компании, то е двойно по-проблематично за банките – не на последно място защото средствата на компаниите се изливат в JPMorgan, след като биват изтеглени от банките от еврозоната.
И тъй като средствата под контрола на главната инвестиционна служба нарастват, става по-трудно да се „хеджира“ портфолио по какъвто и да било смислен начин, не на последно място защото изопачената по специфичен начин природа на финансовата система днес също повишава нивата на корелация между различните класове активи.
Например един от проблемите, който изглежда е допринесъл за загубите на JPMorgan, е фактът, че те са се превърнали в доминиращ играч в ъгълче на света на кредитните деривативни инструменти, свързано с т. нар. индекс CDX.NA.IG.9, предизвиквайки хедж фондовете да стрелят от упор.
Но докато положението при IG.9 изглежда е било изключително (и зле управлявано), то може и да не е било рядкост. Напротив, след като дейността на главната инвестиционна служба е била прехвърлена на структурирания пазар на кредити и други зони в търсене на доходност, тя е загубила доминиращата си роля на много пазари.
Както например съобщават моите колеги Сам Джоунс и Трейси Елоуей, през последните години главната инвестиционна служба отговаря за около една четвърт от структурирания британски пазар на ипотеки, пише Джилиън Тет. Това надмощие я прави потенциално уязвима за друг тип натиск, особено след като е трудно да хеджира смислено рисковете си.
Всичко това налива масло в огъня на дебата сред американските регулаторни органи дали на банките трябва да се разрешава да хеджират рисковете си по-скоро въз основа на портфолио в рамките на една банка или по „взаимосвързан“ начин (т. е. в рамките на класове активи). То подчертава и факта как светът на свръхниските лихвени проценти подхранва по-големи системни дисбаланси.
Според Джилиън Тет обаче може би най-актуалният въпрос е дали банките като JPMorgan в момента са просто „прекалено големи“ за тяхно собствено щастие.
Защото извън моралния риск, представляван от необичайно големите банки, и огромните главоболия за мениджърите, нарасналият размер на компании като JPMorgan довежда до прекалено голяма концентрация на системата, и то по опасен начин. С други думи, ключовият момент за разбиране е, че това, което се е случило при IG.9 в условията на концентрация, е просто заместител на по-голям структурен модел.
Обикновено това няма значение – в крайна сметка тази главна инвестиционна служба е спечелила милиарди долари през предишните години, когато стратегията е вървяла добре.
Но проблемът е, че подобна концентрация може понякога да бъде смъртоносна. Размерът понякога може да се окаже жертва на собствения си успех. Още повече, когато световните финансови пазари са толкова изкривени от тези свръхниски лихвени проценти.


Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Държавата дава безвъзмездно на Община Варна терен за детска градина
Явор Гечев: Мерките не ограничават цените, а изчистват пазарните изкривявания
Varna Channel Cup 2026 събира ветроходния елит във Варна
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
IPSOS: Няма очевиден кандидат за премиер в парламента, освен Стармър
IPSOS: Големият въпрос е жизнения стандарт на британците
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Катастрофа на "Цариградско шосе" в София, има задръстване СНИМКИ
Kaizen Gaming обедини 237 доброволци за участие в екологични и обществени инициативи
Бивш шеф на ЦРУ: Контролирайки Ормузкия проток, Иран ни държи заложници
На косъм: Откриха бомба под кола в село Говедарци
В НС: Приеха на първо четене промените в съдебната власт
преди 13 години Подкрепям тезата ти с една мъничка забележка. Повечето от примитивните животни са напълно способни на самоконтрол. Никое от тях не яде докато се пръсне, не си прави жилище, в което могат да живеят 10 000 души и не трупа запаси, като че ли ще живее 1 000 000 години. В това отношение хората сме абсолютен уникат в природата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Много добро предложение, но не са такива хората, не са. Надали ще го приемат като "смислена инвестиция". По-скоро ще се задавят с милиардите си, може и да се удавят с тях, но да направят нещо добро? Просто не ми се вярва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Е така де! Те баш това си е световния проблем - прекалено много пари в хора, на които нито им трябват, нито знаят какво да правят с тях.А това, че "световните финансови пазари са толкова изкривени от тези свръхниски лихвени проценти" мисля е точно обратното - в свят и икономика, които са базирани на кредити, ниските лихвени проценти са неизбежна необходимост и крайна точка от развитието на кредитната система като такава. Модела е вече отигран и може да се наблюдава в Япония. Все пак, има си чисто математически предел до който може да се задлъжнява срещу лихва. А следващата стъпка (ако не се смени парадигмата) явно ще са безлихвени кредити и там вече ще може да се задлъжнява безгранично. ...Хе-хе, хората се оказваме примитивни животни неспособни на самоконтрол. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Прав си! Светът е суперизкривен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Инвестирайте ги в по-добър живот на бедните хора да ви се невиди. Да се задавите с милиардите си дано... отговор Сигнализирай за неуместен коментар