Мащабът на портфейла може да е смъртоносен в един свят на ниски лихви

Но ако това е главоболие за финансистите на компании, то е двойно по-проблематично за банките – не на последно място защото средствата на компаниите се изливат в JPMorgan, след като биват изтеглени от банките от еврозоната.

И тъй като средствата под контрола на главната инвестиционна служба нарастват, става по-трудно да се „хеджира“ портфолио по какъвто и да било смислен начин, не на последно място защото изопачената по специфичен начин природа на финансовата система днес също повишава нивата на корелация между различните класове активи.

Например един от проблемите, който изглежда е допринесъл за загубите на JPMorgan, е фактът, че те са се превърнали в доминиращ играч в ъгълче на света на кредитните деривативни инструменти, свързано с т. нар. индекс CDX.NA.IG.9, предизвиквайки хедж фондовете да стрелят от упор.

Но докато положението при IG.9 изглежда е било изключително (и зле управлявано), то може и да не е било рядкост. Напротив, след като дейността на главната инвестиционна служба е била прехвърлена на структурирания пазар на кредити и други зони в търсене на доходност, тя е загубила доминиращата си роля на много пазари.

Както например съобщават моите колеги Сам Джоунс и Трейси Елоуей, през последните години главната инвестиционна служба отговаря за около една четвърт от структурирания британски пазар на ипотеки, пише Джилиън Тет. Това надмощие я прави потенциално уязвима за друг тип натиск, особено след като е трудно да хеджира смислено рисковете си.

Всичко това налива масло в огъня на дебата сред американските регулаторни органи дали на банките трябва да се разрешава да хеджират рисковете си по-скоро въз основа на портфолио в рамките на една банка или по „взаимосвързан“ начин (т. е. в рамките на класове активи). То подчертава и факта как светът на свръхниските лихвени проценти подхранва по-големи системни дисбаланси.

Според Джилиън Тет обаче може би най-актуалният въпрос е дали банките като JPMorgan в момента са просто „прекалено големи“ за тяхно собствено щастие.

Защото извън моралния риск, представляван от необичайно големите банки, и огромните главоболия за мениджърите, нарасналият размер на компании като JPMorgan довежда до прекалено голяма концентрация на системата, и то по опасен начин. С други думи, ключовият момент за разбиране е, че това, което се е случило при IG.9 в условията на концентрация, е просто заместител на по-голям структурен модел.

Обикновено това няма значение – в крайна сметка тази главна инвестиционна служба е спечелила милиарди долари през предишните години, когато стратегията е вървяла добре.

Но проблемът е, че подобна концентрация може понякога да бъде смъртоносна. Размерът понякога може да се окаже жертва на собствения си успех. Още повече, когато световните финансови пазари са толкова изкривени от тези свръхниски лихвени проценти.