Джим О`Нийл: Гответе се за 4% доходност по облигациите и доста тежък период

Доходността по американските държавни облигации се насочва към 4% годишно и дори председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке не е в състояние да спре „неизбежния шок“, който предстои, смята бившият главен икономист на американската банка Goldman Sachs Джим О`Нийл в своя колона в Bloomberg днес, озаглавена „Може ли Бернанке да предотврати внезапния срив на пазара на облигации?“.

Всъщност не, отговаря О`Нийл. „Последните няколко седмици ни дадоха намек за онова, което може да се случи, когато Федералният резерв започне да затяга свръхразхлабената си монетарна политика. Очаквайте сътресения на финансовите пазари, особено при активи, които са надхвърлили сериозно естествената си или логична цена“, пише той.

В интервю за телевизия Bloomberg експертът добави, че инвеститорите би следвало да очакват „доста тежък период“ занапред.

Световните фондови пазари поеха рязко надолу вчера, а повечето класове активи понесоха тежки удари, припомня MarketWatch. Липсата на нови монетарни стимули от страна на Японската централна банка отключи процеса, докато едва сдържаните опасения за момента, в който Фед ще започне да свива покупките си на облигации, поемат своята роля.

А т. нар. „връщане към нормалността" включва доходност от 4% или повече годишно по 10-годишните американски държавни облигации, което няма да се случи отведнъж, но ще отбележи „възстановяване на господството на акциите и охлаждане на продължителното привличане между инвеститорите и облигациите“, смята О`Нийл.

Той каза, че настоящото положение е подобно на онова през 1994 г., когато Фед започна да повишава основния лихвен процент, довеждайки притежателите на облигации до огромни загуби.

Идеята е извор на постоянни спорове между анализаторите, като част от тях смятат, че подобно нещо предстои, докато останалите не са съгласни.

О`Нийл твърди, че като се има предвид задълбочаващият се стремеж към по-висока доходност, изглежда „неизбежно някакъв вариант на шока от 1994 г. да се случи отново“.

„Мнозина политици ще ви досаждат безкрай с онова, което са научили от миналите грешки, с превъзходното си разбиране за опасностите, подобрените си комуникационни умения и т. н. Този път, казват те, когато Фед и останалите предприемат действия за изтегляне на монетарните стимули, страничните ефекти няма да представляват нещо, за което си струва да се тревожите. Последните няколко седмици обаче сочат друго“, категоричен бе той.

„Последните седмици предполагат, че прозрачността не означава яснота. Фед може да си приказва каквото си иска за „свиването“ на количествените улеснения, но не може да промени основните закони на икономиката и ценообразуването“, добави експертът.

Така че какво ще се случи, когато връхлети шокът? Високодоходните общински облигации и тези на развиващите се пазари ще пострадат - особено там, където има дефицити по текущата сметка – повече от американските държавни ценни книжа, смята той. Притежаването на по-недолюбваните облигации на финансово затруднените европейски правителства може би ще си струват повече заедно с „логично оценените“ акции, подчертава О`Нийл.

Въпреки че доходност от 4% може да изглежда като нормално ниво, ако инфлационните очаквания се повишат, доходността ще нарасне още, посочва той.

На пазарите на акции обаче картината е по-ясна, убеден е експертът. „Дългосрочните инвеститори ще търсят по-високи експозиции към акциите, а не по-ниски. Нормалността означава обрат в популярността на двата основни класа активи:  хората ще разлюбят облигациите и ще се върнат към акциите“, твърди той.