Трябва ли да гледаме на САЩ като на развиващ се пазар?

След частичното блокиране на дейността на правителството, измъкването на косъм от евентуален фалит по дълга и понижаването на рейтинга от китайска агенция защо САЩ да не бъдат смятани за развиващ се пазар, пита CNBC.

Разни капацитети сравняват САЩ с развиващите се държави от години, основавайки се на проблеми от разпадащата се инфраструктура през здравеопазването до образованието, но на фона на 16-дневното блокиране на пълноценната дейност на правителството и надвисналия фалит по националния дълг сравненията излязоха от тези периферни области, насочвайки се към ядрото. Китайската агенция Dagong пък понижи рейтинга на САЩ до този на Бразилия с негативна перспектива.

„Ако друга страна на планетата разиграе същият правителствен гамбит, който току що бе изигран в САЩ, валутата ѝ ще бъде съсипана, а доходността по облигациите ще скочи до бедствени нива. Единствената причина това да не стане е, че никой не може да си позволи да се случи“, заяви Джеймс Съливан, ръководител на отделя за проучвания на азиатските фондови пазари в американската банка JP Morgan.

„Защо хората не разпродават американски държавни облигации по-агресивно, отколкото са го правили досега? Защото никой не може да си позволи да остави долара да се провали. А аргументът „твърде голяма, за да фалира“, най-малкото за мен е основната движеща сила това да не се случи“, добави той, визирайки статута на долара като световна резервна валута.

Но не само този статут на долара осигурява подкрепа. „Въпреки всичките си дефекти САЩ остават най-големият, широк и прозрачен пазар, на който инвеститорите могат да търгуват. Не може да подценяваме стойността на прозрачността“, смята Борис Шлосбърг, управляващ директор за валутните стратегии в BK Asset Management.

Широтата на пазара обаче означава, че цената на американските активи не се базира на макроикономическите фундаменти, заяви на свой ред д-р Мари Оуенс Томсън, старши икономист във френската банка Credit Agricole. „Това им позволява да бъдат търгувани над реалната им стойност“, каза тя. За да може американските активи да бъдат търгувани в по-голяма степен на реалната им цена „имаме нужда от алтернативи на американските финансови пазари“, посочи анализаторът. „Такива скоро ще се появят“, убедена е тя.

Томсън отбеляза, че следи внимателно развитието около китайската валута. „Когато юанът стане конвертируем, нещата може бързо да се променят. През 2030 г. може да имаме съвсем различна световна финансова система“, твърди тя.

Други специалисти изобщо не се съмняват в статута на развит пазар на САЩ.

„Определено е несериозно да се говори за САЩ като за страна със значителна финансова уязвимост“, заяви Рамин Толуи, ръководител на подразделението за управление на портфейла за развиващите се пазари в най-големия облигационен фонд в света PIMCO.

“Емпирически и исторически има разлика във възможностите за обслужване на дълга между развитите и развиващите се пазари“, подчерта той, позовавайки се на фактори като доход на глава от населението и забележимата сила на институциите, както и статута на долара като резервна валута. „Налице е огромно търсене на американски активи“, отбеляза Толуи.

Той обаче изтъкна, че „това не е причина за самодоволство сред политическите лидери по отношение на икономическия растеж или за дългосрочната тенденция при държавния дълг“.

И други фактори подкрепят статута на САЩ като развита държава. „Те все още притежават най-обучената и производителна работна сила на планетата. Много е трудно да се залага срещу това. Правителството дава най-доброто от себе си, за да породи съмнения в качеството на този актив“, категоричен е Съливан. Той обаче отбеляза, че САЩ се нуждаят от мащабни инвестиции в инфраструктура.

„Благоприятни за САЩ са нивото на жизнен стандарт и доходът на глава от населението. В крайна сметка тези неща са по принцип много добри. При тези данни е трудно САЩ да бъдат сравнявани с развиваща се икономика“, добавя и Томсън.

„Това, което е по-притеснително, е степента на промяна по отношение на структурните реформи. Тя не е положителна“, подчерта експертът. „Страните, които ще спечелят, са онези, които предприемат повече структурни реформи или разполагат с по-благоприятна движеща сила по отношение на нивото на промяна. Тя е много по-голяма в Япония, Китай и Европа, отколкото в САЩ, и това е притеснително за страната“, обоснова се тя.