М. Танер: Проблемите в българското здравеопазване идват от държавния монопол

– Сериозен проблем в България е недостигът на кадри в здравната система. Много лекари и медицински сестри напускат страната, за да заработят на места, където получават значително по-високи възнаграждения. Как можем да пресечем тази практика?

Трябва да отбележим, че заплатите по отношение на покупателната способност са по-ниски в България в много професии, а не само при лекарите. Все пак в един нормален пазар недостигът ще доведе до по-високи цени или заплати. Проблемът, че това не се случва в България, е резултат от вашата контролирана от правителството здравна система. Националната здравноосигурителна каса действа като доминиращ платец и използва своята власт, за да се определи какви услуги ще бъдат покрити и на какви цени. Чрез Национален рамков договор нормални пазарни процеси не могат да функционират.

Усложнявайки този проблем, Асоциацията на лекарите понякога спомага също за това, вземайки участие в нещо като картел – поведение, което прави трудно за младите лекари получаването на специализация, тъй като по-старите им колеги се опитват да защитят собствените си интереси. Имате по същество монопсоничен купувач и монополен доставчик. И двете трябва да бъдат разделени. Това би означавало дерегулиране на доставчиците на здравни грижи, за да се насърчи конкуренцията.

Между другото, тъй като говорим за реформа в здравеопазването, позволете ми да споделя добри думи за една важна книга на тази тематика: Здравната реформа в Грузия (Healthcare Reform in the republic of Georgia), редактирана от Фредерик Рьодер. Автор съм на една глава в нея заедно с няколко експерти по реформите на здравеопазването в Източна Европа. Грузия значително реформира здравната си система към насърчаване на конкуренцията и стимулиране на пациентския избор. Първоначалните резултати са доста положителни.

– Можете ли да дадете някои примери за места по света, където свободният пазар в сферата на здравеопазването работи по-добре, отколкото правителствено контролираната система?

За съжаление, има само няколко примера за здравните системи, базирани на свободния пазар. Швейцария вероятно е най-познатият, въпреки че все още има някои сериозни недостатъци, като например това, че всички граждани трябва да се застраховат. Системата обаче е слабо субсидирана, регулациите са минимални, като същевременно има висока степен на покриване на разходите директно от самите ползватели на здравните услуги. Резултатът е умерено високи разходи по европейските стандарти, но високо качество и улеснен достъп за разлика от много страни от ЕС. Важно е да споменем, че швейцарците сами отхвърлиха на референдум приемането на държавно монополизиране на системата.

В Съединените щати има малки пазарни ниши в сферата на здравните грижи, които избягват субсидиите и прекомерното регулиране. В общи линии, това са области, които не са обхванати от застраховките. Например лазерната очна хирургия. Резултатът е разширен достъп и ниски цени. Същата е ситуацията и при козметичната хирургия, при която разходите се покачват много по-бавно в сравнение с други области на здравеопазването, до голяма степен защото потребителите плащат от джоба си. Стоматологичната помощ е друг подобен пример.

– Сериозен дебат в нашата страна предизвиква концепцията за минималната работна заплата (МРЗ) – необходима ли, какъв трябва да е нейният размер, как да се покачва. Какво е Вашето мнение по отношение на този инструмент на икономическата политика?

Размерът на възнаграждението, което всеки работник получава, зависи повече или по-малко от неговата производителност. Както професорът по икономика в Харвардския университет Грег Манкю обяснява: "Икономическата теория казва, че заплата, която работник печели, измерена в единици продукция, се равнява на размера на продукцията, която той може да произведе". Като формулировка, това донякъде е опростено, разбира се. Има и други фактори, които участват. Но човек не може просто произволно да обяви какви пари да взима един работник.

Академичните доказателства по този въпрос са доста ясни. Цялостен преглед на повече от 100 проучвания по отношение на МРЗ, осъществен от Дейвид Нюмарк и Уилям Уошър за Националното бюро за икономически изследвания, установи, че 85% от проучванията отчитат отрицателни ефекти за заетостта. Според Нюмарк и Уошър дори преобладават доказателства за разширяване на безработицата.

Неотдавна Германия прие нова национална МРЗ от 8,50 евро на час от началото на 2015 г. Преди това нямаше МРЗ, като синдикатите и работодателите преговаряха заплатите по сектори. В отговор един от най-уважаваните икономически институти в Германия предупреди, че страната може да изгуби 340 000 работни места на пълно работно време. МВФ също така предупреди, че германският ход може да коства работни места, особено за младите хора.

Всъщност проучванията като цяло показват, че младите хора и тези с по няколко умения са най-вероятните засегнати от увеличението на МРЗ. Младежката безработица в България вече надхвърля 22 на сто.

– Една от Вашите популярни книги е "Крахът на държавата на благосъстоянието". Смятате ли, че социалната държава създава бедност?

Не бих казал, че социалната държава създава бедност. Бедността е почти естествено състояние на човека. И държавата на благосъстоянието всъщност върши доста добра работа за възприемането на бедността и правенето ѝ поне малко по-непотискаща. Например, малко хора умират от глад дори да живеят в мизерия при наличие на социална държава. Най-необходимите блага за живота са общодостъпни.

Това обаче, в което социалната държава се проваля, е в опитите ѝ да създаде просперитет и да позволи на хората да се измъкнат от бедността. Нашата цел в края на краищата трябва да бъде всеки човек да стане самостоятелен. Предоставянето на пари и материални блага на хората не е същото като им бъдат осигурени уменията, от които се нуждаят, за да успеят в живота.

Държавата на благосъстоянието създава и погрешни стимули. Това обезсърчава желанието за работа и отговорното поведение. Освен това данъците и дългът, необходими за финансиране на социалната държава, намаляват работните места, икономическия растеж, а оттам – и общото благоденствие.