Пазарите едва започват да свикват с новата нормалност

Не липсват и причини за съмнение в този оптимизъм.

Завръщането към ежедневната рутина и икономическата активност ще отнеме време - перспектива, подсилена от вторичните вълни на зараза, връхлетели някои части на Азия. Подновяването на блокадите само ще допълни финансовото напрежение за бизнеса и домакинствата.

Може да се каже, че вярата в стимулите насърчи купувачите на глобални акции и високодоходни облигации след сериозния спад на цените през март. Това донякъде е логичен отговор. Той обаче не издържа по отношение на това, че стимулът е просто едно смекчаване. Той е замислен само да предотврати по-дълбок шок.

Освен това рязкото покачване на акциите и облигациите от последните седмици ги кара да изглеждат уязвими при продължителен процес на възстановяване. Техните оценки сега омаловажават непосредствената заплаха от големи спадове при корпоративните печалби, като същевременно подценяват дългосрочните последици от най-лошата пандемия от век насам.

Друга тревога произтича от дълга. Институтът за международни финанси изчислява, че емисиите на държавен дълг са нараснали до рекордно високо ниво от над 2,1 трлн. долара през март, което е над два пъти по-голямо от средното за 2017-19 г. от 900 млрд. долара. Това ще тежи върху бъдещата икономическа активност и корпоративните приходи.

Компаниите също са изправени пред по-големи разходи, свързани с прекъсването на глобалните вериги за доставки, след като пандемията отшуми.

Така че всяко възстановяване на пазара вероятно ще бъде неравномерно. Активите се делят на такива, които се подкрепят активно от покупки на централните банки - и останалите. Това означава, че акциите, макар и със сигурност подсилени от ниската доходност на държавните облигации, лесно биха могли да достигнат нови дъна, преди да е минало най-лошото от преразглеждането на печалбите. Високодоходните облигации също.

Според Андреа Сисионе от TS Lombard инвеститорите едва сега започват да свикват с „макро последствията“ от пандемията, а „новата нормалност“ на поствирусния свят тепърва ще се оформя.

„Инвеститорите подценяват въздействието на ефектите от втори и трети ред върху растежа“, като „нарастваща безработица, спадащи капиталови разходи и по-затегнати финансови условия“, казва той.