Акциите на американските компании поевтиняха, като технологичните книжа поведоха по спад, тъй като скокът в доходността на облигациите подхрани страховете и накара инвеститорите да продават, съобщи CNBC.
Широкият борсов индекс S&P 500 се понижава с 0,54%, като отстъпи от рекордно високото ниво на затваряне, достигнато в предишната сесия. Технологичният Nasdaq Composite изтрива 1,76%, тъй като акциите на Apple, Alphabet, Microsoft и Facebook поевтиняха с поне по 1%. Tesla заличи повече от 3% от стойността на книжата си. Индексът на сините чипове Dow Jones се търгува с 0,33% ръст, подкрепен от банковите акции.*
Движението на пазарите последва скока на доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която нарасна с 11 базисни пункта до 1,75%, най-високото си ниво от януари 2020 г. При 30-годишните ДЦК повишението е с 6 базисни пункта, като проби нивото от 2,5% за първи път от август 2019 г. Доходността по облигациите може да окаже огромно въздействие върху акциите, зависими от икономическия растеж.
„Рискът от прекалено бързо покачване на лихвите остава ключова грижа“, каза Крейг Джонсън, пазарен стратег в Piper Sandler.
Инвеститорите реагират и на смесени икономически данни. Подадените за първи път заявления за обезщетения при безработица в САЩ по редовните държавни програми са се увеличили с 45 хил. до 770 хил. през седмицата, приключила на 13 март, показват данните на Министерството на труда в четвъртък.
Банковите акции се представят по-добре, тъй като по-високите лихвени проценти са склонни да подобрят маржовете на печалба. Банките могат да печелят повече от увеличаващата се разлика между лихвения процент, по който заемат в краткосрочен план, и лихвения процент, по който отпускат в дългосрочен план. Цената на книжата на JPMorgan скочи с 2%, докато акциите на Goldman Sachs прибавиха 1,9% към стойността си. Акциите на Citizen Financial поскъпнаха с 4%, а на Zions Bancorp - с 3,6%.
Dow Jones затвори за първи път над 33 хил. пункта в сряда, след като Федералният резерв заяви, че не очаква да повиши лихвените проценти до 2023 г.
Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл повтори, че централната банка иска да види стабилна инфлация над целта от 2% и съществено подобрение на пазара на труда в САЩ, преди да обмисли промени в лихвените проценти или месечните покупки на облигации.
Ключовото послание от срещата на Федералния резерв в сряда „е, че комисията очаква да бъде изключително приспособима за много дълго време, въпреки че икономическите перспективи се подобряват“, коментира Ерик Уиноград, старши икономист в AllianceBernstein.
Фед подобри икономическите си перспективи, за да отрази очакванията за по-силно възстановяване, като същевременно потуши опасенията на инвеститорите, че може да се откаже от своята разхлабена парична политика по-рано от очакваното.
Централната банка заяви, че очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 6,5% през 2021 г., а инфлацията да се ускори с 2,2% тази година. Декларираната цел на централната банка е да поддържа инфлацията от 2% в дългосрочен план.
Цената на петрола се понижава с повече от 4% към 16:57 часа българско време. Сортът Брент поевтинява с 4,24% до 65,13 долара за барел, а фючърсите върху американския лек суров петрол понижават цената си с 4,44% до 61,77 долара. Това е най-големият спад в цената на "черното злато" от ноември насам, отбелязва Investing.com.
*Данните са актуални към 16:50 часа