Защо се обезлюдяват някои процъфтяващи американски градове?

Наскоро публикуваните данни от преброяването през 2020 г. ни дават добра идея за това кои са най-добрите градове за живеене според американците. Градове като Финикс, Далас, Хюстън и Лас Вегас продължават да бъдат популярни, като през последния половин век запазват силния си прираст на населението, пише в свой анализ за Bloomberg Пийт Сондърс.

Други градове като Бъфало и Синсинати са обърнали тенденцията за спад на населението, което е довело до възраждането им. От друга страна американски градове като Детройт и Сейнт Луис продължават да губят хора, както през последните 70 години. 

Това, което е ясно от данните е, че ръстът на населението вече може да не е най-добрият начин за определяне на това кои градове са по-развити от други. Тези градове, които изглеждат като „най-добрите места за живеене“, може всъщност да не се са такива.

В исторически план САЩ имат два отделни модела на градски растеж. Първият, който съществува вече повече от век, може да се нарече модел на търсене. При него различни фактори като наличието на работни позиции, достъпен начин на живот или приятен климат карат хората да се преместят на ново място. Такъв е случаят с градовете от Слънчевия пояс, които през последните десетилетия са увеличи броя на жителите си драстично.

Вторият е моделът на активите, който стана по-известен през 80-те години на миналия век. В този случай по-старите градове, които са далеч от първоначалната си фаза на бум на развитие, са надградили своите корпоративни, институционални и удобни активи, за да привлекат хора. Заложили са върху икономическите сектори, в които вече са били особено силни, като технологиите, финансите, университетите и медицинските центрове, като по този начин са спрели намаляването на населението им.

Интересното е, че новите данни от преброяването изглежда показват трета категория градове, които се развиват. Това са метрополитните региони , които процъфтяват икономически, без да добавят нови жители. Според данните за нарастването на населението и ръста на БВП на глава от населението за 106-те метрополитни райони, които са имали повече от 500 000 души през 2010 г. До 2019 г. ръстът на населението за тези 106 райони е средно 8,4%, докато растежът на БВП на глава от населението е средно 32,3%.

Метрополитни региони като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Сан Франциско, Сан Хосе, Сан Диего, Портланд, Сиатъл, Солт Лейк Сити, Маями, Минеаполис/Св. Пол, Бостън и Денвър регистрираха по-високо от средното икономическо производство. Други градове като Сиатъл и Солт Лейк Сити регистрираха ръст на населението. Ню Йорк, Лос Анджелис и няколко други не забелязват драматични промени в населението.

Най-изненадващото е, че метрополиси в така наречения Ръждив пояс (Средния Запад и Големите езера в САЩ) като Чикаго, Детройт, Кливланд и Питсбърг изпревариха средните показатели на БВП на глава от населението, но всъщност регистрират по-малък брой жители.

Преди е имало доста пряка връзка между растежа на населението и икономическия растеж. Процъфтяващите икономики създадоха повече работни места, които от своя страна привлякоха повече хора. Важно е да се отбележи, че когато градовете в Ръждивия пояс бяха сред най-проспериращите в средата на 20 -ти век, те бяха и доста зависими от работната ръка, която се стичаше в тях поради изобилието от работни места. Производителността се основаваше до голяма степен на броя на хората, които биха могли да я увеличат.

Оттогава тази връзка е прекъсната. Метеорният възход на технологиите през последните 50 г. направи възможна икономическата производителност без огромен брой работници.

В случая с градовете от Ръждивия пояс моделът на търсене, подхранван от производството, който работи през по-голямата част от 20-ти век, се разпадна. Въпреки че това важи и за други градове, разпадането му удари особено силно в средата на САЩ, където над една трета от всички работни места бяха в производствен сектор, който изчезна.

Години наред, докато се мъчеха да спасят всички работни места във фабриките, тези градове често пренебрегваха другите си активи. Едва през последните няколко десетилетия започнаха ефективно подражават на Ню Йорк и Лос Анджелис, инвестирайки в сектори на знанието като технологии, финанси, образование и фармация, за да се приспособят към икономическата реалност. Това доведе до повишаване на производителността дори без добавяне на повече хора.

Цялата публикация може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.