Общественото богатство е ограничено единствено от времето

Тези два парадокса са свързани, казва Гилдър: „Можете да запазите богатството си само ако сте готови да го дадете на други.“ Помислете за това. Ако имате знания и капитал, единственият начин да създадете богатство е да инвестирате в неща, които намаляват разходите за потребителите и се плъзгат надолу по новите криви на знанието. Всъщност, предоставяйки нещо, което потребителите ще намерят за продуктивно – iPhone, софтуер за изкуствен интелект – предприемачите разширяват богатството на своите клиенти. Това е, което аз наричам обществено богатство. Капитализмът не е алчен, той е най-искрената форма на благотворителност. За съжаление твърде много капитал се преразпределя, преди да може да бъде инвестиран и предоставен на други под форма, която увеличава богатството.

И така, богатството е знание, но, обяснява Гилдър, „най-голямото ограничение за процесите на учене е времето. Времето е това, което остава оскъдно, дори когато всичко останало е в изобилие. Фед може да печата пари, но не може да печата време."

Вместо това, онова, което Федералният резерв направи със своята политика на нулеви лихвени проценти, е изкривяване на времето що се отнася до пазарите. Когато лихвите са нулеви, всички редове в електронната таблица за възвръщаемостта на инвестициите мигат в зелено, тъй като времевите хоризонти на инвеститорите се изтласкват и капиталът се прилага за по-далечни идеи. Парите към рискови предприятия, непублични инвестиции и първични публични предлагания преливат. Въздушни таксита? Електрически камиони? Пазари на незаменяеми токени? У-ху! Всичко това е супер, стига да разбирате двойните рискове: иновациите не работят и времевите хоризонти се свиват, когато лихвените проценти се покачват. Нещо като сега, след като Фед най-накрая обяви увеличение на лихвите, започващо през март. Сбогом на нулевите лихви.

Гилдър заключава: „На практика парите действат като токенизирано време и задават ритъма на прогреса през невежеството на човека към бъдещето.“ Наистина мрак. Инвестирането работи най-добре, когато бъдещето е непознаваемо, за разлика от последните няколко години, когато инвеститорите приемаха, че всичко ще работи перфектно.

С повишаването на лихвите от Фед вярвам, че през следващите няколко години инвеститорите трябва да внимават с преследването на мечтите си. Те трябва да търсят реални, а не въображаеми криви на знанието. В дългосрочен план богатството се създава чрез инвестиране в учене, знание и производителност. Не се фокусирайте върху търсенето или предлагането. Вместо това мислете за икономиката като за система, захранвана от знания. Идеите са безкрайни, предлагането им също, а значи и общественото богатство – въпрос е само на време.