Вариантите пред Доналд Тръмп спрямо Иран са на изчерпване

Война или дипломация? "Лесно може да се тръгне и в едната, и в другата посока". Обобщена от Доналд Тръмп, американската стратегия по отношение на Иран е объркана, а Вашингтон изглежда има все по-малко възможности да спре ескалацията на напрежението с Техеран, пише в свой анализ Франс прес, цитиран от БТА.

"Правителството на Тръмп е на кръстопът по отношение на собствената си политика", смята Сюзан Малоуни от мозъчния тръст Институт "Брукингс".

Изглежда, то иска да продължи да оказва "огромен натиск" върху Иран, но предвид напрежението от последните три месеца, САЩ не са защитени от военен конфликт, каза експертката пред АФП.

Запитан вчера за тази дилема (преговори или конфликт, бел. ред.), президентът на Съединените щати не удовлетвори желаещите да получат яснота за една от най-взривоопасните в момента международни кризи.

"Съгласен съм и с двата варианта", каза милиардерът републиканец, който наред с налагането на все по-тежки санкции през последните месеци многократно отправи завоалирани призиви за диалог с иранските лидери.

Те отказаха публично да приемат каквито и да било разговори под натиск. През това време станаха редица инциденти в Залива: свалени дронове, мистериозни атаки срещу петролни танкери, криза между Техеран и Лондон със задържани танкери. . .

Според Малоуни Иран се опитва да провери какви са всъщност американските "червени линии". Въпреки на моменти гръмогласното говорене ("Готови сме за най-лошото", каза вчера Тръмп) американският президент подчерта най-вече желанието си да избегне нова американска военна намеса.

Милиардерът заяви публично през юни, че е отменил в последната минута удари за отмъщение, след като Техеран свали американски дрон.

"Имидж на слаба страна"

"Това накара САЩ да изглеждат слаби", анализира Барбара Слейвин от Атлантическия съвет, друг мозъчен тръст във Вашингтон.

И така се създава опасна ситуация, тъй като инцидентите в Залива могат да продължат с риск да доведат до конфликт, какъвто в действителност никой не желае.

Проблемът според Слейвин е, че Тръмп сам се е натикал в ъгъла, излизайки миналата година без реална алтернатива от международното споразумение от 2015 г., чиято цел бе да се попречи на Иран да произведе ядрена бомба.

"Ескалацията на напрежението с Иран бе предвидима", уверява тя, "особено (през ноември) когато бе решено да се сложи край на мерките, които позволяваха на Иран да изнася част от петрола си" в няколко страни, в това число Китай и Индия.

Няколко експерти и дипломати са на това мнение: от иранска страна целта на сегашното напрежение е получаване на "глътка въздух" на икономическия фронт, защото Иран много страда от американските санкции.

Ако бъдат възстановени някои изключения от забраната за продажба на петрол или ако тя просто не бъде прилагана стриктно, това може да облекчи кризата.

Но Вашингтон тъкмо даде обратния сигнал, налагайки наказателни мерки срещу китайска компания, обвинена, че продължава да купува ирански суров петрол. Решението бе приветствано от привържениците на по-твърдата политика по отношение на Техеран.

Международната кризисна група (организацията за предотвратяване на конфликтите) разкритикува тази "стратегия за максимален натиск, която до момента доведе само до максимум рискове и минимум резултати".

"Ново споразумение"?

Всъщност много наблюдатели продължават да се питат каква е целта на Тръмп, който призна, че е дал съгласието си за среща между сенатор Ранд Пол, противник на американските военни намеси, и ръководителя на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф.

Дали целта е "ново споразумение", както твърди американският президент? Може би така си мисли, но "се заблуждава опасно, че е много лесно да се сключи споразумение по толкова технически въпроси", предупреждава Малоуни. Слейвин е категорична: "Това е обречено на провал".

Дали тогава става дума само за добавяне на натиск към натиска с цел да бъде отслабен иранският режим - с риск да бъде свален от власт, както се надяват някои ястреби от правителството на Тръмп?

САЩ могат още да затегнат наказателните мерки срещу чуждестранни фирми, продължаващи да търгуват с Иран, срещу законната ядрена програма за граждански цели на Иран или срещу някои личности като Мохамад Джавад Зариф.

Но що се отнася до санкциите, някои са на мнение, че с пълната забрана Иран да продава петрол те са достигнали своя пик. По сходен начин стоят нещата и в останалите сфери", но "няма вече много какво да се направи на икономическия фронт", обяснява Слейвин.

"Ако единствената цел е да бъде отслабен Иран и да бъде унищожено ядреното споразумение", резултатът ще е "Иран, който действа още по-необуздано".

/БТА/