Климатичните промени се изплъзват от вниманието на политиците

100 дни след конференцията в Глазгоу и поетите ангажименти, климатичните промени изглежда се изплъзват от фокуса на световните лидери, пише европейското издание Politico. По време на конференцията COP 26 бяха постигнати множество споразумения, включително и за подпомагане на по-бедните държави да постигнат климатичните цели.

Днес обаче напрежението между Русия и Украйна ангажира вниманието на Запада и климатичните промени остават на заден план.

Проблемите в Европа може да увеличи средствата, които ще се отделят за отбрана и да изтегли предвидени инвестиции за климата, опасява се министърът на външните работи на Бангладеш Абдул Момен.

"Това е моят най-голям страх по отношение на климатичните промени", коментира и външният министър на Германия Аналена Бербок. Евентуална война в рамките на Европа би била "доста разсейваща", призна и специалният пратеник на Белия дом по въпросите на климата Джон Кери.

Но държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е категоричен, че предизвикателството на климатичните промени, са основното предизвикателство пред нас. "И ако го погледнете от тази гледна точка, ще намерите начин да вършите своята част и правите всичко необходимо, за да посрещнете предизвикателството, независимо какво друго се случва, какви са другите ви ангажименти", коментира още той, цитиран от Politico.

Анализатори определиха споразуменията, подписани по време на конференцията в Глазгоу като крехки, но те бяха постигнати въпреки пререканията между САЩ и Китай, въпреки пандемията от коронавируса.

Но в последните месеци е видно, че изпълнението на ангажиментите, поети в Глазгоу, не е гарантирано. В САЩ например се бави приемането на климатично законодателство, което спира и изпълнението на обещанията. Цените на изкопаемите горива се повишават, което води до неочаквани печалби за компаниите, които носят и допълнителни приходи и желание да се развиват нови находища. Високите цени се използват от противниците на зелените цели да увеличат натиска и предизвикат страх от инфлация и високи цени.

Да се задържи фокусът върху климата на фона на криза не е новост за света - темата се бореше за внимание по време на финансовота криза през 2008 година, след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, началото на пандемията от коронавируса и т.н. Но всяко забавяне поставя под съмнение реализацията на целта за недопускане на повишаването на температурите с повече от 1,5°С до края на столетието.

За много правителства климатичните, енергийните и геополитическите кризи могат да имат общо решение. По време на конференцията по сигурността, която се проведе в Мюнхен през почивните дни и Бербок и британският премиер Борис Джонсън коментираха, че намаляване на зависимостта от руския природен газ и замяната му с възобновяеми енергийни източници, ще отслаби позициите на Москва.

"Наистина вярвам, че това също е решение на кризата", коментира германският външен министър и признава, че страната ѝ зависи много от вноса на изкопаеми горива от Русия.