Там, където музиката среща визуалното изкуство

„Изкуството е новият рокендрол“, твърди Лоугън Хикс, живееш в Ню Йорк артист и познат с проучванията на ърбън темите в уличното изкуство, живописта и фотографията.

Хикс е наел един истински рокендрол мениджърски екип, който да му помогне да направлява кариерата си. В него влизат мениджърът на американската група Green Day Пат Магнарела и ветеранът в управлението на звукозаписни компании Роджър Клайн.

Сменяйки отчасти попрището си, двамата музикални експерти са създали собствена фирма за менажиране на визуални артисти, наречена PPM Arts Project. Тя има необичаен бизнес модел, заимстван от рокендрол музиката, и разполага с потенциала да направи визуалното изкуство по-известно от всякога, пише в свой анализ Forbes.

Интернет направи съвременното изкуство толкова достъпно за младите хора, както никога досега. “Последиците от тези промени за изкуството и търговията му тепърва започват да бъдат признавани“, смята Хикс.

В музиката именно на мениджъра се пада ролята да преодолее пропастта между изкуството и пазара – модел, създаден в началото на 60-те години от хора като прочутия мениджър на Боб Дилън Албърт Гросман. Тези ранни мениджъри са визионери, разпознали ясно търговския потенциал, присъщ на рокендрол музиката.

Както Фред Гудман посочва в книгата си „The Mansion on the Hill”, мениджърите правят революция в този музикален стил, чрез договарянето на безпрецедентен контрол върху артистите си, докато същевременно откриват нови и нови потоци от приходи, разширявайки търговския обхват на творчеството.

Прехвърлянето на този модел във визуалните изкуства е също толкова радикално за времето си. За разлика от музикантите, по принцип визуалните артисти нямат мениджъри. И точно както звукозаписните компании разполагат с цялата власт над кариерите на музикантите, в света на визуалното изкуство, тази сила е концентрирана в ръцете на галериите, което може да бъде доста разочароващо за самите художници.

Както казва покойния художник Жан Мишел Баския, отказвайки се от галерията си: „Исках да бъда звезда, а не талисман на галерия“.

С появата на интернет светът на изкуството става все по-децентрализиран. Чрез представляването на интересите на визуалните артисти и подкрепата на техните дългогодишни кариери, Магнарела и Клайн и увеличават своя потенциал за печалба. Същевременно те правят техните произведения на изкуството достъпни за много повече хора.

„Една арт галерия много прилича на звукозаписна компания, защото винаги търси таланти, които да носят пари“, коментира Клайн, който е работил като вицепрезидент на отдела за Артисти и Репертоар в прочутия лейбъл Epic Records цели 15 години. „Звукозаписната компания никога не е врагът. Но имате нужда от мениджър, който да лавира между художественото и търговията, а това става чрез звукозаписна компания или художествена галерия“.

Клайн и Магнарела прилагат същата философия за управление на визуалното изкуство, която ползват и в музиката.

“Целта е да накараш хората да видят изкуството, да им изпратиш изкуство, да ги развълнуваш чрез него”, посочва Магнарела. Тъй като двамата мислят в дългосрочен план, основната задача на мениджърското дуо е да увеличи фен базата. Ето защо то иска да се увери, че никой не излиза от изложбите, без да носи поне частица изкуство със себе си.